Любов и омраза в разказа Дервишово семе

Николай Хайтов поставя в сборника си Диви разкази важни и винаги актуални проблеми. Неговите герои са носители на вечните човешки добродетели и вечните човешки недостатъци, независимо от фона, на който се разиграва действието. Любов и омраза, съвест и безчестие, благородство и подлост това са вечни конфликти, които са в основата и на един от най-добрите разкази в сборника Дервишово семе

Любовта е едно от най-чистите и облагородяващи чувства. Свидетелствата за това са много и в литературата, и в историята, и в живота. Всички световни религии отдават първостепенно място на любовта. Един от основоположниците на християнската църква, апостол Павел, казва за любовта: ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм, тоест категорично той я поставя на първо място измежду човешките добродетели. Любовта на мъжа към жената, на родителите към детето, на гражданина към родината са били и с пълно право продължават да бъдат възприемани като най-висша и най-естествена морална норма.

Разказът Дервишово семе на Николай Хайтов ни представя един своеобразен поглед върху вечната тема за любовта. Както всички останали от сборника Диви разкази и той представлява изложение за един житейски път. По този път героят се сблъсква с непреодолими трудности и разрешава мъчителни противоречия, основното от които е дали да даде воля на разрушителната страст за отмъщение, или в името на любовта си към Силвина да запази човешкото у себе си.

Рамадан сам поставя основните жалони на своята история в разказа си пред непознатия събеседник, които, ако трябва да се обобщят, могат да се назоват голямата любов на Рамадан. Неговият живот минава под знака на любовта му към Силвина. Всичко останало се възприема като второстепенно и се отбелязва само доколкото има връзка, пряка или косвена, с любовта. Тя е толкова голяма и чиста, че героят като че ли изгубва сетива за всичко останало и остава да живее само с обичта на своя живот. От тази гледна точка могат да се обяснят всички решения и действия на Рамадан. Голямата болка в живота му и лютата омраза, която ще разяжда сърцето му дълги години, идват от това, че Силвина му е отнета и е дадена на друг. С присъщия на Хайтовите герои лаконизъм това събитие е предадено от дядото по следния начин: Нямаме невеста! рече той. Братята й едепсизите, разбрали, че си е още мома и я дали на Руфатя за два пърча. След като сме подготвени от разказа на Рамадан за силата на чувството между него и Силвина, породило се в краткия, но пълен с щастие техен съвместен живот, ние с пълно основание очакваме да се разрази нещо ужасно. Очакваме отмъщението да бъде достойно за тези сурови нрави, в него действително да има нещо диво, още повече че тъкмо това е събитието, преобърнало веднъж завинаги живота на Рамадан. Той го изживява като сътресение, но не еднократно, а като трайна болка, която е толкова по-голяма, колкото нежна, чиста и дълбока е била любовта между двамата партньори в този все още неконсумиран брак. Авторът майсторски сгъстява боите, за да ни подготви за подразбиращото се като че ли от само себе си желание на Рамадан да отмъсти. Дълбокото му страдание е подсилено от това, че неговият съперник е порочна личност и в неговите ръце Силвина страда. Отбелязани са някои факти, които съвсем нямат за цел да ни представят биографиите на двамата съперници в този любовен триъгълник, а да подчертаят нравствените различия между тях. Рамадан е земеделец и пастир, Руфат касапин; единият е невинен, почти дете, другият хайлазин, който пиеше ракия, зъбеше се и продаваше салтанати; единият разресва миглите на Силвина, другият е с такова отношение към нея, че тя не смее дълго време да се покаже на двора, защото оня гад я беше дъвчил, бузите й беше дъвчил като тесто. На пръв поглед като че ли няма нищо по-естествено от това, след като Рамадан изпълни най-висшите родови традиции по продължаването на рода, да се отдаде на