Любов и ненавист в Ботевата лирика Майце си Христо Ботев

Литературно итерпретативен анализ

Своите двадесет стихотворения Ботев създава в години , в които възрожденското общество напрегнато търси най дбрия , най продуктивния път за решаване на българския национален въпрос. В Ботевото творчество са отразени възгледи на революционното крилона емеграцията.

Майце си една от първите творби на Ботев и първото обнародвано стихотворение. Напечатано е в Славейковия вестник Гайда през 1867 година. По късно се появява отново във вестник Свобода и в Песни и стихотворения .

Стихотворението на Ботев е пределно съкровено. То развива драматични душевни терзания на лирическия герой порива му да проумее и намери своето място в живота. Завръщането в патриархалния космос , приобщаването към неговите ценности е невъзможно за лирическия герой , но на него му липсва и нов ценностен ориентир , нов път по който да поеме.

Заглавието на текста пряко насочва към неговата изповедност и въвежда образа на майката като адресат на лирическия монолог. Чрез риторичните въпроси в първия и втория куплет на стихотворението лирическия говорител , от една страна , разкрива своята обърканост и страдания , а от друга невъзможността да открие причините , които ги пораждат. Сякаш е извършил най тежките врагове за патриархалния човек :

Бащино ли съм пропил имане ,

тебе ли покрих с дълбоки рани ....

Страшни са последствията за лирическия човек той загива като растение , изтръгнато от корените си . Мотивът за люто язвената , попарената младост е доразвит в творбата. Далеч от своето , но неприбщен към чуждото , лирическият герой се намира в състояние на особена двойственост , която поражда страдание и терзание. Опитът да бъде като другите весел ме гледат мили другари - е обречен на неуспех , тлеенето продължава. Средата на връстниците не носи на лирическия герой утеха , забрава и удовлетворение. Липсва му верен приятел , с когото да сподели своето страдание и който да го разбере и да му посочи изход. Затова майката е тази , която е единствено възможният адресат , пред когото лирическият субект да направи мъчителния си самоанализ :

Освен тебе ,мале , никого нямам ,

ти си за мене любов и вяра ;

но тука вече не се надявам

тебе да любя : сърце догаря.

Оказва се , че ценностното дезориентация на младия човек обхваща и най съкровеното. Лирическия герой е самотен , неговата любов и вяра са насочени към майката , но надеждата те да го възрозят , е обречена. А без надежда , вяра и любов сърце догаря , всички желания са погребани , липсват хоризонти пред младия човек. От една страна , той споделя своите най съкровени чувства , а от друга като че ли се наблюдава отсрани и регистрира всеки етап на загиващата , лишена от поривите си младост. Сякаш страданието дава на лирическия субект особена мъдрост да анализира състоянието си. Усеща се градацията в картината на загиващата младост. Тя е поразена от противоположни сили слана е огън , жар и мраз. Душата и сърцето , вместилището на любовта , вярата , надеждата са поразени от зноя и студа на чуждия свят , който заобикаля лирическия герой.

В драмата му могат да се потърсят типични за романтизма мотиви за чуствителната личност , която страда в своята самата , отделена от другите и