ЗАЩО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ОЗАГЛАВЯВА ПОВЕСТТА СИ МАМИНОТО ДЕТЕНЦЕ?

Заглавието на всяка творба носи информация за съдържанието на текста, за основния му предмет. То е собствено име на произведението и отвежда към стила на автора, има важна функция за разкриване на нравствените послания.

Заглавието на повестта обобщава проблематиката и въвежда главния персонаж, но назоваването му Маминото детенце, т.е. не чрез собствено име, а чрез нарицателно, заявява важния за възрожденската епоха проблем за възпитанието.

Това произведение откликва на просветните тенденции през Възраждането, като поставя въпроса за възпитанието на младото поколение и връзката на този процес със семейната и социалната среда. Изборът на този проблем се подсказва от заглавието и характеризира писателя като будна гражданска личност. Както великите европейски моралисти, той поставя обществените недъзи в центъра на художествените си търсения. Произведението е определено като повест, което подсказва, че се търси дълбочина и обхватност на заявения в заглавието проблем. Това е спецификата на социалната повест.

Заглавието е стилистично обагрено, съдържа ироничен оттенък. Умалителното детенце и определението маминото имат разговорен, пренебрежителен смисъл. Комичното изображение ще бъде същност на изградените образи. Чрез иронията и карикатурата Каравелов изобличава педагогическата неграмотност на Нено и Неновица. С криворазбраната си родителска любов, снизходителност към недостатъците и грешките на детето си, с личния пример те подготвят нравствената деградация, разпадането на етичното съзнание у Никола.

Ироничното заглавие говори за открита авто-рова оценка, т.е. писателят използва въздействащата сила на художествения текст, за да лекува обществото от неговите недъзи. Желанието да се възпитава възрожденското съзнание, да се насочва към тези проблеми, е скритата цел на заглавието. Творбата е социална сатира и това отново е заложено в именуването, озаглавяването на текста. Подобни творби в европейската литература са Емил (Жан Жак Русо) и Гаргантюа и Пантагрюел (Франсоа Рабле). Имената на героите са заглавие на творбата, а Каравелов предпочита нарицателната анонимност, което налага етичния проблем за възпитанието като основен за духовната същност на човека.

Следователно с тази повест Каравелов откликва на историческата необходимост на времето, белег за което е и самото заглавие.

Смисълът на заглавието се проектира в различни нива на повествованието - случки, характеристика на образи и ситуации. То формулира най-близката роднинска връзка, посочва отношения на подчиненост - детенце, зависимост от семейната среда - маминото.

Произведението започва с обръщение към читателя и завършва със също такъв задушевен диалог по проблемите за ценностите в човешкото битие. Тези композиционни елементи - предговор и епилог, имат функцията да съпоставят материалното и духовното. Българските градове са откроени чрез гюловата ракия, баничките, киселото мляко. Този битовизъм придава на проблема за възпитанието национална мащабност. Присъства и директна авторова оценка - Смешни градове, смешни граждани, което обосновава проблема, поставен от заглавието - търсене на духовните начала на възпитанието.

Карикатурната характеристика на Нено, въведена още в началото, включва