ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ - МАМИНОТО ДЕТЕНЦЕ

ВЪЗПИТАНИЕТО НА НИКОЛЧО НРАВСТВЕН ПРОБЛЕМ НА СЕМЕЙСТВОТО И ОБЩЕСТВОТО

Проблемът за възпитанието е водеща тема в повестта на Любен Каравелов Маминото детенце, но тя е само част от ясно изразеното отношение на автора към социалните и нравствените проблеми на българското възрожденско общество. Наред с първоначалната си идея за решаващата роля на възпитанието и обучението на личността, Любен Каравелов порицава и пороците на една част от българското чорбаджийство преди Освобождението, чието бездуховно съществуване руши общоприетите норми на нравствено поведение. Вреди на себе си, но и на околните. Колкото и да са чужди и непривични за ценностния свят на патриархалния българин подобни изяви, колкото и да се срещат по-скоро като изключение, отколкото като правило, те не могат да бъдат отминати равнодушно от нито една обществена прослойка или народност, защото противоречат на непреходните във времето, универсални представи за морал и човечност.

Категоричната и образно изказана с народна поговорка преценка на един от второстепенните герои в повестта Али ага: Краставата коза трябва да се изгони от стадото, защото нейната зараза твърде лесно може да премине и на другите кози , е недвусмислено предупреждение за отрицателното влияние на пиянските истории на чорбаджийския син Николчо и неговия осъдителен начин на живот върху общественото съзнание и морал. Твърде погрешно е и възпитанието на маминото детенце. Като крастава коза" могат да бъдат определени и Нено, и Неновица, тъй като въпреки самоизолацията си в името на тишината и спокойствието, те сеят нравствена зараза около себе си и носят нещастие на всеки, който влезе в досег с тях. Взаимоотношенията им с останалите герои в повестта красноречиво свидетелстват за това и в този смисъл тяхната роля не се свежда до създаването на задължителен фон, нито пък остава само спомагателна за сюжетното действие. Всеки един от второстепенните герои - независимо дали е жертва, антипод или съдник на чорбаджийското семейство - допринася за открояването на нови отрицателни черти от характерите, възгледите и действията на чорбаджи Нено, Неновица и Николчо. Пълното обезличаване на Иван Нищото, жалкото угодничество на даскал Славе, нещастната съдба на Пенка или пък мъдрата присъда на Али ага засилват у читателя отрицателното впечатление от Неновата фамилия. Слугата Иван Нищото живее най-близо до чорбаджийското семейство, търпи най-дълго и осезателно неговото влияние и в крайна сметка се оказва необратимо привлечен от подобен начин на живот. Това е главната причина за пълното му обезличаване като човек и за превръщането му в едно нищо, което дори не осъзнава, че се подчинява и подражава на също такива хора-нищо, каквито са господарите му. Характеристиката, която повествователят прави на този герой, е унищожителна, защото той доброволно приема ролята си на угодничещ слуга, готов на всякакви компромиси и унижения, за да запази години наред мястото си в чорбаджийската къща като довереник на Нено и посредник между него и външния свят. Неслучайно той е определен като представител на онзи тип хора, които умеят да мълчат, да се въртят на пета, да се занимават с нищо и да ядат останките от чорбаджийския обяд. Повествователят съвсем съзнателно не дава портретно описание на самия Иван, тъй като счита, че хора като него имат, ако не еднакви лица, то поне еднакво изражение и оставя читателя сам да си представи как би изглеждал човекът-нищо.

Последвалият след тази характеристика разговор между чорбаджи Нено и Иван