ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ - МАМИНОТО ДЕТЕНЦЕ

СЪДБАТА НА НИКОЛЧО

Някои литературни критици окачествяват повестта Маминото детенце" като нравоучителна и педагогическа творба. Любен Каравелов - бащата на новобългарската проза, убедително разкрива последиците от неправилното възпитание и деградацията на цялата заобикаляща го среда. Чорбаджийският син Николчо е главният герой на повестта, която представлява една своеобразна история на неговото пропадане, достигане до дъното на обществото.

Николчо не би могъл да има друга съдба. Неговият жизнен път е предначертан и зависи от обстоятелствата, при които израства и се оформя като напълно безполезна и вредна за обществото личност. Любвеобилният баща - безволев и ленив, и нежната родителница Неновица предопределят Николчовото пропадане. Своят принос във възпитанието на разглезеното дете има и разсадникът на образованието-училището, с проявеното различно отношение към децата в зависимост от това, дали са бедни, или богати. Не на последно място и самата обществена среда има безспорни заслуги за падението на Николчо. Наред с привидния Ненов рай, тази бездушна атмосфера тласка маминото детенце към дъното.

В семейната атмосфера Николчо получава своите първи уроци за живота. По примера на родителите си, малкият герой не се занимава с нищо полезно и смислено. Сред блаженство и разкош, Николчо не би могъл да възприеме от възпитателите си по-възвишени мисли и идеали. Тези две лоеви сърцасами не се вълнуват от подобни мисли и идеали. Важно е само тяхното благополучие. Те подчиняват своето ежедневие на монотонното спокойствие Животът-дрямка им предоставя невероятната възможност да се превърнат в безполезни същества. Едно от подобията на тези същества ще бъде невръстният Николчо. Съдбата е справедлива и му отрежда съответното място в безгрижната патриархална идилия. Това място е предопределено и заслужено за хора като Нено и Неновица. Именно те - родителите на Николчо - го учат на паразитно съществуване, запалват страстта му към парите и богатството. Научил се от тях да презира сиромашията и трудовите хора, Николчо подражава изцяло на своите добри възпитатели.

По подобие на своя баща Нено голям любител на гюловата ракия, невръстното дете вкусва от сладостта й, за да се превърне в неин роб за цял живот. Първата си винена чаша отпива в присъствието и под благосклонните погледи на загрижените си, разнежени родители. Заслепените от своята криворазбрана обич възпитатели му разрешават и непозволеното: Пини си, сине, пини си, мами!...

Липсата на пример, достоен за подражание, отнема завинаги възможността Николчо да изгради своя собствена ценностна система. Той живее в привидно спокоен, но загрубял свят, в който цел и идеал в живота са единствено парите. Вместо да бъдат заклеймени като пороци, лъжата и измамата се използват всекидневно. Нено и Неновица не са склонни да вярват на друг, освен на разглезената си рожба. Така те поощряват грубото му, унизително господарско отношение към слугата им Иван Нищото. Чувството за безнаказаност позволява на детето да проявява жестокост към обикновения човек от народа и да го натовари с приписаната му несъществуваща вина. Под родителския покрив Николчо се превръща в едно от многото галени, отгоени и охранени чорбаджийски деца. Градацията от епитети, използвани в случая от автора, засилва убеждението, че паразитната среда на чорбаджиите може да отгледа само себеподобни. Вместо справедлив упрек за