ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ - МАМИНОТО ДЕТЕНЦЕ

САТИРИЧНИТЕ ОБРАЗИ НА НЕНО И НЕНОВИЦА

Повестта Маминото детенце" от Любен Каравелов е сатира на бездуховния и паразитен живот и на погрешното възпитание на младото поколение, водещо до фатални последици. Художествените послания на автора осъждат редица отрицателни черти на човека - алчност, скъперничество, сребролюбие, егоизъм, леност, умствена тъпота, господарско самочувствие и пр. Тези проявления на негативното у човека са обект на порицание чрез изображението на живота в едно чорбаджийско семейство.

Осмиването и отричането на бездуховния и паразитен живот, както и на погрешния начин на възпитание се осъществява чрез сатиричните герои Нено и Неновица. Писателят показва майсторство при изграждането на техните образи, използвайки разнообразни художествени похвати -портретна характеристика, в която съществена роля има гротесково-карикатурното изображение, поведението на героите, отношението им към хората и към значимите страни на живота. Важно средство за сатирично осмиване в повестта е иронията, непосредствено поднесена чрез иронични епитети и перифрази.

Характерен композиционен похват в произведението е контрастът, който се проявява още в първата повествователна глава на творбата (контраст между двете описателни картини - на природата и на трудовото опиянение на розоберачките, както и при портретното описание на двамата герои). Атмосферата на райската градина, както Любен Каравелов нарича гюловата градина, е наситена със свежест, жизнерадост, веселие. Момичетата, които берат трендафила, пеят, смеят се, подскачат весело, изпаднали в празнично, приповдигнато настроение. Художествената картина е изпълнена с живот, защото трудът е живот.

Атмосферата в дома на чорбаджийското семейство е тежка, задушаваща, безжизнена. Затова допринася гротесково-карикатурното изображение на двамата герои. Чорбаджи Нено е обрисуван като две лебеници, които образуват неговото безформено мазно тяло - белег на неподвижност, леност и чревоугодничество. При кипящата наоколо работа Нено се излежава на сянка, отдаден на безделие. Обикнат похват на Любен Каравелов е да представя героите си чрез тяхната портретна характеристика. Външният вид издава вътрешната същност на човека. Устата на Нено е оприличена на дупка - като кратер на клокочещ вулкан, а носът и ушите му - на три червени подлоги. Гротесковото изображение продължава - чорбаджията вместо очи има две черни точки. Писателят напомня, че по манастирите наричат очите светила, тоест отражение на духовния свят на човека. Оприличените на две черни точки очи на Нено, които само шават насам-нататък, не отразяват нищо, тъй като притежателят им е бездуховен. Целият външен портрет на Нено, изграден изцяло чрез съпоставки с екземпляри от растителния свят и с битови предмети, създава усещане за уродливост и липса на човешка същност.

Сатиричният образ на Нено добива по-плътни очертания при описанието на неговото поведение, постъпки и отношения с хората. Най-любимото занимание на чорбаджията е да лежи под дебелата сянка на кичестата круша в двора. Портретното му описание неслучайно започва с глагола седя- в контраст с движението на розоберачките. Бездействието на Нено е свързано с още едно негово любимо занимание - пиенето на ракия. Казанлъшката гюловица, на която писателят посвещава в началото на повестта иронично-поетична възхвала, се превръща в своеобразен герой в творбата. Нейни поклонници са не малко жители на Казанлък от всякакви среди, тя е и една от главните причини за трагичния жизнен край на галения чорбаджийски син. Любимото занимание на бащата (а и на майката) става предпочитано и от сина, но и негов най-голям враг.