В повестта Маминото детенце Любен Каравелов пресъздава живота на едно чорбаджийско семейство от китния провинциален градец Казанлък. Изобличавайки нравствените недостатъци на неговите членове, които са типични за българското чорбаджийско съсловие като цяло, писателят ни пренася в един свят, който той не само критикува, но и отрича.

Образът на главния герой Нено чорбаджи още в първа глава на повестта е разкрит в контраст със заобикалящата го природна красота и оживление. Той е ленив, физически и духовно уродлив. Любен Каравелов влага нескрита ирония, близка до сарказма, при представянето на карикатурно-то. То, от своя страна, граничи с гротеската като портретно описание на казанлъшкия първенец. Талантливият белетрист хиперболизира физическите и нравствени недостатъци на своя герой и по този начин изразява негативното си отношение към него и безсмисления му начин на живот.

В началото на повестта авторът рисува чудно красива природна картина, като си служи с метафорични епитети (златни лъчи, райската градина) и градирани глаголи, които създават усещането за динамика - пеят, подскачат, смеят се, радват се. Розоберът е в разгара си. Трудолюбиви девойчета събират уханните трендафилови листенца. На фона на всеобщото оживление Любен Каравелов изгражда образа на едно човешко същество, чиято леност и неподвижност контрастират с проникнатата от жизненост и движение природа. Напразно авторът се опитва да съживи портрета на чорбаджията, като използва поредица от глаголи и сравнения, с които насочва вниманието на читателя към желанието на героя да консумира: устата... се отваряла, поимала, изпускала. С подобни изразни средства повествователят характеризира излъчването на Неновите очи: шавнали насам-нататък, били сънливи. Позата, в която е представен богаташът, спомага за доизграждане представата на читателя за главния герой. Нено чорбаджи се е излегнал под сянката на една кичеста круша, чужд на заобикалящия го свят. Сянката е превъплъщение на мрака - символ на злото. Тя е образ, противоположен на слънчевата светлина, която така щедро облива трендафиловите градини. Чрез описанието на реалния свят, заобикалящ героя, е внушено отношението на писателя към откъснатия от природата и от труда богаташ, което е загатнато и във философско-лирическото въведение.Любен Каравелов съпоставя красивия живот на трендафила с живота-дрямка на върбата (която според едно народно поверие е прокълната да остане безплодна). По този начин авторът отрича монотонното и егоистично съществуване.

Неслучайно за представянето на героя са използвани сравнения с натуралистично описани дарове на природата. Тялото на чорбаджията е уподобено на две поставени една върху друга дини, едната от които е голяма и малко продълговата , а другата - малка и туплеста. Когато описва лицето на Нено, авторът си служи с елементи от грубата не-одухотворена природа. Устата на казанлъшкия първенец е характеризирана като някаква си дупка. Мустаците са две бяло-черни урязалки козина, а ушите и носът - три червени подлоги. Важен е и редът, по който са представени детайлите от портрета на богаташа. Погледът на автора се спира на очите, сравнени с две черни точки, което загатва за беден духовен живот, липса на любознателност и впечатлителност. Образът на Нено е изграден със средствата на словесната карикатура, граничеща с гротеска.