Бележитият възрожденски писател Любен Каравелов в богатото си белетристично творчество засяга патриотични, социално-битови и нравствени проблеми. В популярната повест Маминото детенце" той изобличава някои от най-съществените недостатъци във възпитанието на подрастващото поколение. На прицел поставя едно чорбаджийско семейство, чието материално състояние, придобито главно чрез експлоатация на слуги и ратаи и стремеж за трупане на все повече.богатство. са го лишили от духовен живот и нравствени добродетели. Писателят проследява живота на неговия син Николчо, който от раждането до смъртта си се движи по пътя на моралното падение. Голяма вина за това имат родителите му, неговият учител и безнравствените му приятели.

Погрешното разбиране и неединомислие на Не-но и Неновица за възпитанието на детето им се отразява много лошо още в ранната му възраст. Те не могат да му дадат добър пример, защото водят паразитен живот, лишен от възвишени цели и духовни интереси - мислят само за пари, храна, спокойствие и по цял ден се излежават под гъстите сенки на дърветата в градината си. Обездвижени и затънели, те са физически и духовно деформирани. Авторът изгражда техния образ със средствата на иронията и карикатурата. Той внушава мисълта, че тези хора не са в състояние да дадат правилно възпитание на сина си.

Николчо от малък е на мнение, че чорбаджиите получават всичко наготово - без да се трудят. Възприел грубото и непочтително отношение на родителите си към слугите и ратаите, той също се държи непристойно с тях (Иван кован, цигански тъпан... Иване бре, магаре бре... В твоята глава, каза татко, мътят яребици...")

Под ласките и прекалената майчина обич на Неновица, чорбаджийският син израства като разглезено и капризно дете, което започва да командва не само слугата, но и своите родители. Баща му няма авторитет, защото много пъти го е лъгал. Той изцяло е поверил Николчо на жена си, която, според него, е по-умна. Нено бяга от отговорност и родителски грижи, а Неновица, трепереща над синчето си, никога не приема, че то може да бъде виновно за нещо.

Оформил се като невъзпитано дете, на седемгодишна възраст Николчо е заведен от родителите си при знаменития"казанлъшки педагог даскал Славе. В епитета знаменит"се долавя иронията на Каравелов, който не може да приеме за нормално един учител да възпитава с бой цървуланковците", а да покровителства чорбаджийските деца.

Нено и Неновица знаят, че думата им тежи пред даскала. Затова те му поставят своите изисквания - да не се кара на Николчо и да не го бие. Като се намесват в работата на учителя, те не му позволяват да изиграе положителна роля във възпитанието и обучението на сина им.

Николчо осъзнава своето привилегировано положение сред съучениците си, не се труди и за четири години научава само две молитви, а практическите му занимания са свързани с ловене на врабчета и скубене на чуждите гъски. И в училището Николчо е копие на своите родители -държи главата си високо и говори повелително. Неговото държание е високомерно. То е резултат от внушеното му чорбаджийско самочувствие.

Рано приключил с обучението си, Николчо продължава да се развива в