Един от първите големи български писатели - Любен Каравелов - е преди всичко голям родолюбец. От цялата му значителна проза избира огромното желание да види отечеството си свободно и независимо, но заедно с това и очистено от недостойни, неморални личности, от социални грабители - чорбаджии или духовно ограничени и продажни учители и интелигенти, които с нищо не съдействат за създаване на високоразвито и нравствено българско потомство.

Болката за младото поколение се проявява особено ярко в сатиричната повест Маминото детенце. Тя представя един типичен пример за антивъзпитание. В простичката история за Николчо, който става жертва на криворазбраната любов на своите родители, се бичува с мощните средства на насмешката и сатирата неспособността на егоистичната, неграмотна, бездуховна чорбаджийска класа да отгледа бъдещи граждани на България.

Възпитанието на Николчо се осъществява от двамата му родители - Нено и Неновица, доста единодушни в отношението си към своя единствен син. Още гротескният външен портрет на бащата - чорбаджи Нено, отвращава: едно неразделно мазно тяло, съставено като че ли от две дини, които представлявали едносъщност и неразделност с малка и туплеста глава, покрита с бял фес. Този образ показва слабо-интелигентна личност, отдадена на леност, отпусната сънливост и преяждане, напълно чужда на полезни занимания и мисли.

Видимо, той е грижовен родител. Следи слугата да наглежда постоянно сина му, докато е дете, за да не пострада физически, забранява на учителя да го бие и да му се кара, разярява се, когато детето случайно пада, макар че не е ранено.

Още в първите думи на бащата, които показват отношението му към детето, проличава и другата страна на бащината грижовност и схващането му за възпитанието: стремежът на Нено да задоволява момчето материално, да го научи на любов към парите. Вместо да налага чрез бащин авторитет волята си, той по най-дребни пободи обещава на сина си възнаграждение - ново гроше. Чорбаджията го учи да презира голаците и босяците и винаги задоволява капризите му, за да живее като чорбаджийски наследник. Трудовите хора са считани за много по-долна категория, равна на добитъка, съществуваща, за да служи на чорбаджийската класа и да я обогатява. Затова смешно звучи упрекът на Нено към неговия порасъл син: - Знаеш ли ти как се печелят парите? В отговора се проявяват резултатите от бащиното възпитание за чорбаджиите те идват без труд, от кървавия пот на другите и следва да се харчат.

Животът показва, че грижата само за физическото здраве и развитие на сина му или за неговата материална задоволеност е напълно погрешно разбрана родителска обич. Това всъщност е краен егоизъм, който пренебрегва другите заради задоволяване на самия себе си. Това качество, дълбоко присъщо на бащата, не след дълго блясва и у сина.

Чорбаджията не забелязва или не смята за нещо нередно нито глезенето, нито пакостите на сина си - да гони и скубе чуждите гъски, да ухапе жестоко слугата, а сам да реве като заклан, по-късно - да безобразничи пиян в града. Особено противен е този противообществен егоизъм при възпитаване на чувство за социално превъзходство и за справедливост на социалното неравенство. Собственото грубо и презрително отношение на Нено към слугите и работниците му става отличен образец за подражание на Николчо. И той, подобно на баща си,