РЕГИОНАЛЕН КРЪГ НА ОЛИМПИАДАТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА - 1997 г.

КАК Е ВНУШЕНА ПРЕДСТАВАТА ЗА ДУШЕВНАТА ЛЕНОСТ НА НЕНО И НЕНОВИЦА В ПОВЕСТТА МАМИНОТО ДЕТЕНЦЕ" ОТ ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ?

Със своето творчество Любен Каравелов допринася много за развитието на българската литература. В едно от най-крупните си произведения - повестта Маминото детенце, той показва до какво води прекаленото разглезване и загриженост на родителите към техните деца, които растат безотговорни, неспособни да обичат и да уважават, и скоро стават никому непотребни граждани. Авторът изразява отношението си към ленивостта, грозното, грубостта. Гротесковите образи на главните му герои - Нено, Неновица и Николчо, са породени не толкова от омраза към чорбаджийството, колкото от любов към всичко българско, което хора като тях загрозяват със своята инертност и безразличие.

Още в първа глава на произведението писателят описва своите герои. Той създава портретите им на контрастния фон на цъфналите трендафилови градини и на десетките млади, крехки създания, които събират ароматни цветове. Пролетта за тях е радост, труд и надежда. Според Каравелов, техният живот може да се нарече смислен.

И изведнъж авторът насочва читателите към една от градините, за да разкрие първия си образ - чорбаджи Нено. В момент, когато всички се трудят, той е излегнат под кичеста круша, далеч от чуждите проблеми. Писателят сравнява богатия човек с диня. Така той подчертава огромното туловище на чорбаджията, но в същото време предизвиква смях у читателите. Смехът на Любен Каравелов обаче означава отрицание. Облеклото на Нено е богато, но крайно неподходящо. От това, че девойките работят в трендафиловите градини, разбираме, че е делник, а не празник, още повече, че заможният казанлъчанин прекарва дните си в сън.

След това авторът се спира на лицето на чорбаджията. Устата му е сравнена с черна дупка - явно не би могъл да изрече нищо хубаво и нежно, а само грубости. Мустаците на казанлъчанина са наречени урязалки козина за да се наблегне на занемареността и небрежността му. Той не се интересува как ще го приемат околните. Неслучайно писателят се спира и на очите на Нено. Ала при него те са само две точки. По очите на човек може да се разбере характерът му, но Неновите не изразяват никакви човешки вълнения. Напротив, те говорят за пълната бездуховност на притежателя си.

До гротеска авторът прибягва и при описанието на Неновица. Сравнява я с животните, угоявани за Коледа. Практическите й мисли доказват нейната консуматорска същност. Тя живее за сметка на другите.

Във втора глава на произведението писателят доизгражда представата за главните герои, като запазва негативното отношение към паразитния им начин на живот. Тук авторът нарича Неновица Неновата половин душа. Така той показва пълното сходство между съпрузите, както в интереси, така и в стремеж да постигнат нещо в живота. Когато тя сяда при мъжа си, пак въздъхва така, сякаш е от животните, колени по Коледа. Разговорът им за горещината издава много за тяхната същност. Въпросите са кратки. Те загатват за пълна бездуховност на казанлъчаните, а при диалога за кестена Любен Каравелов отново показва алчността на героите си. Неновица желая да извлече колкото се може повече полза от всичко, което я заобикаля. За да бъде по-убедителна, тя се уповава и на думите на поп Илия, но не толкова свещеническите заръки я интересуват, колкото