Социалната повест Маминото детенце е остра критика на морала и нравите на чорбаджийското съсловие през втората половина на деветнадесети век.

Чрез диалозите, поведението, мислите и чувствата, които бълнуват чорбаджиите, белетристът разкрива бездуховността им. Изобличителната ирония на Каравелов, която преминава в сарказъм, ярките епитети и сравнения, помагат на читателя да изгради пълна представа за ограничените и еснафски интереси, духовната леност, необразоваността и скъперничеството на Нено и Неновица.

Още в първа глава на произведението ироничното авторово отношение не само че не буди симпатия у читателя към чорбаджиите, но постепенно започва да предизвиква неприязън. С цел да използва речева характеристика, повествователят включва диалог между героите. От думите на героя съдим за неговата нравствена и морална деградация, научаваме, че се интересува от детето си, но още при този израз на бащина загриженост читателите откриват неправилното възпитание, което дава на детето си. Той иска да го примами с лъжа и пари, защото няма достатъчно авторитет да го накара доброволно да му се подчини. Писателят разкрива и отношението на чорбаджията към трудовите хора - той спи, докато другите работят, изисква от тях безпрекословно подчинение и вярност, непрекъсната работа, а се скъпи за надницата им: Парици им се плащат. Удряй! Нено смята, че мисленето е привилегия само на богаташите и се разярява, когато ратаят му също се мъчи да мисли: Ти мислиш! Хилядо пъти съм ти казвал да ми не отговаряш така. Чрез разговора на Нено с Иван Нищото талантливият прозаик внушава представата за духовната пустота и леност, изпълващи Неновото сърце.

Отново използвайки степените на комичното, Каравелов описва и чорбаджийката. При нея почти липсва пряка характеристика - авторът е този, от чиито думи разбираме каква жена е тя. Трите правила, от които се ръководи домакинята, се дължат на изключителната й пестеливост, която при нея е изродена в алчност. Неновица не работи, но не иска да плаща на хората, които се трудят в нейните градини, единствено замислена за собственото си жалко съществуване и печалбата, която би имала от тази нечовешка постъпка.

Във втора глава авторът продължава да изобличава духовната леност на господарите. Разговорът, който провеждат, е елементарен, състоящ се от кратки въпроси и отговори, свързани с начина им на живот. За пореден път читателят става свидетел на деградиралата чорбаджийска душевност и мързеливост.

Щастливо заспивайки под сянката на крушата, Нено и Неновица дори не се замислят за хората, които се трудят под палещите лъчи на слънцето. В контраст с тяхното поведение е държането на Иван, който съвестно изпълнява задълженията си. Белетристът използва този похват с цел да подчертае и изтъкне още веднъж чорбаджийската леност.

Ярък пример за морала на Нено и Неновица е възпитанието, което те дават на сина си Никола. Домашната атмосфера влияе много върху формирането на детския характер и въпреки че то не става точно копие на родителите си, наследява голяма част от пороците им. Николчо се изгражда като личност под влиянието на