Посланията на Любен Каравелов в повестта му Маминото детенце се отнасят преди всичко до нравствени въпроси, свързани с възпитанието на младото поколение. Те се осъществяват творчески, посредством героите на творбата. В тяхното изграждане се проявява художествената дарба на писателя да създава ярки и запомнящи се образи.

Първият герой, който писателят въвежда в творбата си, е чорбаджи Нено. Външния му вид, както и черти на характера и нравствеността му, Любен Каравелов изобразява още в първа глава, посредством контраст и сходство, ирония и хипербола, реч и действие, гротескно и карикатурно описание. Той рядко назовава пряко физическите и нравствените му характеристики, а оставя на читателя да изгради сам за себе си представа за тях. Така в един кратък текст Каравелов успява да разкрие и социалната същност, и битовото ежедневие, и ролята на чорбаджи Нено като глава на семейство.

Представянето на героя започва традиционно - с външния му вид. Но описание в конкретния смисъл на тази дума няма. В това се убеждаваме още когато авторът нанася първите щрихи от физическия портрет на Нено: Под една кичеста круша в една от трендафиловите градини било постлано черно-жълто китено чердже, на което седели две лебеници или, както ги наричат казанлъчани, две дини, които представлявали едносъщност и неразделност, или, да кажа по-понятно, едната лебеница, която била твърде голяма и малко продълговата, седяла на черджето, а другата, която била малка и туплеста, седяла на първата лебеница, така щото от тия две разновидни лебеници произходило едно неразделно мазно тяло, което се наричало Нено чорбаджи. Карикатурно-гротескното сравнение създава едновременно представа за затлъстялост и чревоугодничество, за бездействие и бездуховност - все качества, които се потвърждават не само с епизода, който следва, но и с предходните. Склонността на чорбаджията към похапване и попийване се потвърждава и в диалога между него и слугата Иван. Нено дълго го занимава с поръчаната изстудена ракия и мезето към нея.

Естествено и с лекота е осъществен контрастът между майската утринна картина в казанлъшките гюлови градини, изпълнени със слънчева светлина и кипящ живот, с радостен труд, весели песни и момински смях и картината, в чийто център е чорбаджи Нено. В нея се налагат сянката, бездействието и неприятните звуци от хъркането на героя, който след нощния сън се е отдал на сутрешна дрямка.

Оценъчната позиция на Любен Каравелов: отрицание на бездействието и мързела във всяко негово проявление, е намерила израз и в краткото художествено-философско отклонение, направено между двете картини, в което на краткия, но красив майски цъфтеж на трендафила се противопоставя многолетното, но сиво съществуване на върбата. В отклонението има и ирония (,,...ако е дрямка-да бъде дрямка...), насочена към блаженото съществуване дрямка на чорбаджи Нено.

За да определи материалното положение на своя герой, Любен Каравелов не се задоволява с приложението чорбаджия, а прибавя към него и социално значещи детайли от облеклото му: ...голямата лебеница била облечена в копринена риза, в ленени гащи и в бяло копринено с червени пръчици елеченце.... С усет за значението на отделните граматични форми, топ иронизира обемистото тяло на Нено посредством употребата на умалителни съществителни чердже, елеченце.

Хумористично и карикатурно са представени и детайли от лицето на чорбаджията. За формата на носа и ушите му, както и за склонността му към гюловицата говори непрякото сравнение три червени подлоги, а за бездуховността му - малките му очи, оприличени на две черни точки.