ИСТИНАТА ЗА ТИШИНАТА И СПОКОЙСТВИЕТО В НЕНОВИЯ ДОМ

(4 глава)

Възрожденският дух на Любен Каравелов предопределя критичното му отношение към епохата, хората и техните нрави. Повестта Маминото детенце третира актуални проблеми, свързани с възпитанието на детето и факторите, които влияят върху него. Обект на изображение, но и на изобличение е домът на Нено и Неновица. Те са представители на онази бездуховна и лишена от ценности прослойка на обществото, която авторът истински презира. Животът на Неновото семейство е скучен, монотонен, безцелен и без духовни интереси. Материалното благополучие и телесното им блаженство са единствените амбиции, които имат. Всичко това противоречи на Каравеловото разбиране за живота, дома и семейството.

Четвърта глава на повестта представя очаквания резултат от Възпитателните уроци на родителите чорбаджии. Тогава, когато е трябвало да научат единственото си дете - Николчо, на трудолюбие и морално поведение, на уважение към родителите и към другите, те предпочитат сянката на кичестата круша и тишината и спокойствието на монотонното си съществуване. Нехайството им към съдбата на Николчо, поверен на човек, наречен Нищото, не може да даде положителни резултати. Истината за тишината и спокойствието - единствените привилегии в този дом, се появява точно в този момент - синът се е превърнал в крадец на семейното наследство. Тази жестока, но закономерно последвала истина е кулминацията в деградирането на Николчо. Вече е късно обаче да се поправи стореното, защото дървото трябва да се изправя, дорде е младо.

Повлиян от общественото мнение, от слуховете, които се носят из града, и от първото предупреждение на Али ага, Нено решава да окаже възпитателно въздействие върху своя син. Нравоучителният урок съвсем естествено започва с любимата тема за този дом - парите. Но вече е късно да се внушава на Николчо, че парите се печелят трудно. Не думите на бащата, а делата му, житейските уроци, които е давал на детето си, са му внушили,че щото се печели лесно, то се и харчи лесно. Ролята, която заема бащата, суровото и сериозно изражение на лицето му, говорят за загрижеността към неморалното поведение на сина: Жив ще те одера. Ако бъдеш такъв, то хич да те няма. Нено изпитва срам и гняв от непристойното поведение на своя син. Тук личи ирония, защото родителят с нищо не е помогнал детето му да е по-различно, напротив, всичко - Животът под дебелата сянка, експлоатирането на чужд труд, мързелът, себелюбието, страстта към материалното, егоизмът - всичко това вече е формирало характера на маминото детенце. А бащата не може да повярва, че синът на Нено чорбаджи ходи по кръчмите. Николчо е пораснал и е престанал да гони врабчетата, но понеже е свикнал да прави нищо, сега пилее времето си по кръчмите, по жени, по среднощни гуляи. Дълбоко в себе си Нено усеща невъзвратимостта на деморализиращия процес у сина си, затова е силно разтревожен. Тревогата му е показана чрез множеството възклицателни и въпросителни изречения, изпълващи нравоучителната му реч. Но повечето Въпроси не намират отговорите си, защото не достигат до адресата, за когото са предназначени.

Надеждите на чорбаджията, че разговорът на четири очи между баща и син ще повлияе на Николчо, са напразни, защото той няма респект от родителите си. Не са го научили на това от малък, когато са го Викали при себе си с примамливото обещание да получи пари: Баща ти те вика да ти даде ново гроше. Не е достатъчно само това, че баща му го вика. Грошето го респектира повече от родителя. И сега, когато чорбаджи