Авторът на повестта Маминото детенце - Любен Каравелов - е бележит българин от времето на нашето Възраждане. Революционен деец, публицист, журналист, писател и виден общественик, той посвещава целия си живот на своето отечество, воден от горещи родолюбиви чувства. Със силно изявено гражданско съзнание, Каравелов се вживява дълбоко в проблемите на обществото, обсебен от желанието да помогне за неговото пълноценно развитие. Повестта Маминото детенце е плод именно на това желание да съдейства за изкореняване на отрицателните явления и пороците на обществото, които са пречка за неговия напредък. За изпълнението на тази висока обществена задача писателят използва смеха - онзи комичен смях, който изобличава чрез осмиване недостойното и порочното. В брой 1 от 1875 г. на списанието си Знание, където същата година публикува и повестта си Маминото детенце Каравелов пише, че целта на журналиста и публициста е да хвали доброто, да кори лошавото, да се смее над смешното и да лекува с наркотични средства шугавото. Тази цел стои впрочем и пред писателя - да лекува шугавото, т. е. всичко нездраво и болно в обществото, и то с нещо повече от наркотично средство - със смеха, който е силно оръжие за унищожаване на злото. Няма нищо по-убийствено за човешките недостатъци и пороци от това - писателят да осмее техните притежатели, да ги направи жалки.

В Маминото детенцеЛюбен Каравелов подлага на остър присмех бездуховния, безсъдържателен и безнравствен живот на едно семейство, представено от чорбаджиите Нено, Неновица и сина им Николчо. Авторът показва гибелното въздействие на погрешното възпитание на родителите и на техния безцелен и неморален живот върху развиващия се млад човек. В повестта се осмиват и порочните нрави, засегнали представители от почти всички обществени слоеве в провинциалното градче.

Писателят владее двете основни форми на комичното осмиване - хумора (показване на дребни недостатъци, свързано с весел и закачлив смях) и сатирата (остро изобличаване на отрицателната същност на човек или общество, пораждащо язвителен и саркастичен смях). Той използва различни средства за хумористично и сатирично изображение - ирония, т. е. скрита подигравка с привидно утвърждаване; пародия - подражание в комичен план на известно произведение, стил, език или на познато събитие или явление; карикатура - преувеличено представяне на някои черти на героя, и гротеска -хиперболизация, която води до деформация на образа. В повестта се използват и разнообразни художествени похвати за изграждане на хумористични и сатирични персонажи - сравняване на хора с животни или вещи, самоизобличаване на героите чрез постъпки или реч, взаимно изобличаване на сатиричния персонаж и др., както и елементи на поетическия език с хумористичен или сатиричен оттенък. С цялата тази богата система от комични форми, средства и похвати Маминото детенце се откроява като ярка сатирична творба, наситена с много хумор.

Силата на хумористичния талант на Любен Каравелов се проявява още в началото на повестта - при възхвалата на казанлъшката гюлова ракия. Смехът се подхранва и от съпоставянето на незначителни битови подробности, като новосадската лития*, цариградската шкембе-чорбасъ и болградския салон на мадам Клайн с велики имена и исторически събития от всемирната история - Демостеновото красноречие, сраженията при Ватерлоо, Атиловите походи; или - от съпоставката (макар и с уговорката, че е невъзможна) на такива забележителни европейски градове като Париж, Женева и Лондон с Казанлък, Оряхово и дори със с. Дъбене. Пародии нота възхваляване