ХУДОЖЕСТВЕНИ СРЕДСТВА ЗА ИЗОБРАЖЕНИЕ В ПОВЕСТТА МАМИНОТО ДЕТЕНЦЕ

За да изобрази своите герои в повестта Маминото детенце, писателят Любен Каравелов използва сатирични похвати и изразни средства. Чрез тях той много по-цялостно показва паразитизма на тази прослойка от обществото, която не обръща достатъчно внимание на проблема за възпитанието. Чрез индивидуализация (при портретуването на Нено и Неновица) и типизация на персонажите е внушена представата за пълната хармония между външния вид и духовните качества на двамата родители. Неслучайно карикатурно-гротесковият подход дава възможност да се види приликата им с растителния и с животинския свят (две лебеници или... две дини и имало голямо сходство с ония двоеноги животни, които от своя страна имат сходство с други едни животни, които се отгояват за Коледа). Така писателят показва връзката между външността и нравствената същност на героите, от една страна, а от друга - пълната им бездуховност.

Още в началото на повестта Любен Каравелов ретроспективно показва миналото на героите, с които предстои да запознае читателите по-нататък. Така става ясно, че бракът е сделка, от която едва ли ще последва нещо добро. Отсъствието на всякакъв разумен диалог между родителите и подрастващото им дете довежда само и единствено до отчуждение, до нежелание за общуване, а впоследствие - и до грешки.

Авторът дискредитира същността на един свят, основаващ се на фалша и лицемерието. Не може до безкрайност да се живее далеч от големите проблеми на времето и хората - зад стените на господарския дом, - под сянката на кичестата круша, без желание да се види красотата на природата и да се усети животът в неговата пълнота. Ето защо още в първа глава, посредством антитеза и разгърнато сравнение, авторът влиза" в света на героите си, предпочитащи тишината и спокойствието - без да се съобразяват, че в този дом расте дете, нуждаещо се от грижи и внимание: Трендафилът живее малко, но неговият майски живот има повече сладки минути, нежели многодетното съществувание на върбата. Ако е живот, да бъде живот, а ако е дрямка -да бъде дрямка, средата никога не може да се нарече блаженство.

Като лице" на повестта може да послужи още встъплението на произведението, в което недвусмислено са противопоставени на основата на антитезата мая месец и бездуховността на главните герои, светлината и песните -на берачките- със сянката в градината, трудът- на безделието. Едва след това идва съпоставката между Нено чорбаджи и Иван Нищото - едно от ония нередки същества, които се наричат сеизи и които умеят да мълчат, да се въртят на пета, да се занимават с нищо и да ядат останките от чорбаджийския обяд". Героите са назовани: нещо и Нищо. Подчертава се бездуховността на онези, които издават заповеди, и желанието на хората с подчинено положение в обществото да живеят достойно. Към подобен извод водят и репликите, разменени между Нено и Иван. На искреното желание да изрази мнение (Аз мисля) се противопоставя категоричната забрана на чорбаджията: Ти мислиш!... Хиляди пъти ти съм казвал да ми не отговаряш така. И във Филибе те водих, и в Захара те пращах не можа да станеш човек! ).

В цялата повест Маминото детенце Любен Каравелов иронично-подтекстово води своите възприематели към същността на героите, които се виждат в собственото си етично огледало не такива, каквито са в действителност и каквито се представят за всички около себе си. Затова не изненадват някои характеристики, направени мимоходом. Неновица (лишена от собствено име, но в замяна на това лишаваща съпруга си от право на глас пред нея) е гениалната економка, водеща с мъжа си важни