Хумор, преливащ в сатира, превръща безобидния смях в отрицание на нравите български, описани в повестта Маминото детенце на Любен Каравелов.

В нея писателят създава галерия от колоритни герои на своето време, лишени от всякакви възвишени идеали и стремежи. Това са хора, които, възпитавайки неправилно децата си, създават себеподобни, обречени на деградация. Авторът не може да се примири с паразитното съществуване на част от чорбаджийското съсловие, което живее в свят с преобърнати ценности.

Ироничен, но пълен с живот, е присмехът на Каравелов над жалките стремления на своите герои Нено и Неновица. Напълно незаинтересовани от чуждата съдба, те се вълнуват единствено от своето елементарно благополучие. Застой, тишина, робско примирение-това предизвиква у Любен Каравелов гневно възмущение и желание да иронизира и разобличи елементарното и пошлото.

Животът в дома на чорбаджи Нено е в противоречие с ценностната система на народа ни. Смях, оживление, радостна глъчка царят през май в околните трендафилови градини. Навред кипи труд, който изпълва сърцето с безгранично щастие и задоволство, лее се волна песен. На фона на оживлението и пълната с живот картина читателят се среща със странната тишина и спокойствие в чорбаджийския двор на Нено и Неновица. Това са достойните родители на маминото детенце Николчо.

Каравелов променя художествената палитра на използваните езикови средства. Леката подигравка, веселата дяволита закачка отстъпват място на острата сатира и гротесковата карикатура. Външният вид на героите е уродлив. Хиперболизацията достига своя предел със зоологизирането на действащите лица.

Портретната характеристика е Каравеловият сатиричен присмех над героите. Авторът открива голямо сходство между външен облик и вътрешен духовен свят .Очите на Нено са сравнени с две черни точки , а ушите и носът с три червени

подлоги. Това красноречиво говори за бездуховността на чорбаджи Нено. Каравелов показва грозното в душата на героя чрез външния му отблъскващ вид. Човешката нравственост на Нено е далеч от възрожденските представи. Създаден е художествен образ на деформираната човешка душевност. Каравелов отрича моралната деградация на своя герой. Образът на чорбаджи Нено има вътрешна динамика на градирано отрицателно развитие. От карикатурен прераства в гротесков. Асоциации с растителния и животинския свят изразяват деформацията на човешкия образ както в нравствено, така и във физическо отношение.

Авторът не отминава и нежната родителница- Неновица, която има голямо сходство с ония двоеноги животни..., които се отгояват за Коледа .

Каравелов осмива своите герои и посредством контраста между художествен образ и използвани езикови средства. Ироничен е подтекстът на умалителните имена. Зад тях се крият отблъскващите гротескови образи на чудовищна по размери духовна грозота, Която се задъхва в тяхното пространство на описателни детайли като елеченце, миндерлъче и др. Нено и Неновица живеят своя дребен, мизерен и никому ненужен животец, необезпокоявани от никого, незаинтересовани от съдбата на другите. Едва ли някаква сила би нарушила спокойствието им и би ги извадила от обичайното равновесие. Празно, безцелно, безсмислено съществуване! Живот, лишен от смисъл, е техният спокоен рай. Обхваналото го равнодушие, самодоволството, изпълнило душата на Нено, му позволяват гордо да заяви: В моята къща е рай - райска тишина. Този