Главният проблем в повестта Маминото детенце от Любен Каравелов е проблемът за възпитанието на младото поколение, за отношението родители - деца. Както всяко значително произведение обаче, освен главния проблем, повестта съдържа и редица други, които се отнасят до различни страни на живота и на човешките взаимоотношения. Един от тях, свързан с най-значимото в човешкия свят, е проблемът за пълноценния живот, за смисъла на човешкото съществуване.

Именно този проблем за пълноценното човешко съществуване е в основата на цялото творчество на Любен Каравелов - и в творбите с революционно-патриотичен сюжет (Войвода, Дончо, Мъченик и др.), където любовта към отечеството води героите към самоотвержена служба в името на неговата свобода, и в произведенията с битова и социална тематика ( Българи от старо време, Богатият сиромах, Децата не приличат на бащите си, Крива ли е съдбата и др.), където се изобличават консерватизмът и всички сили, задържащи прогресивното развитие на обществото. Към втория тип творби принадлежи повестта Маминото детенце, в която проблемът за пълноценност-та на човешкия живот се разгръща чрез сатиричното изображение на героите.

Към този проблем писателят насочва вниманието още в самото начало на повестта -чрез разсъжденията си за двата вида човешко съществуване, определени от него като живот и дрямка. Използвайки метафоричната съпоставка с трендафила и върбата, той изразява схващането си, че един краткотраен човешки живот с красиво съдържание, подобен на краткия, но пълен с прелести живот на трендафила, е по-ценен от дългото безцветно човешко съществуване, сходно с дълголетната върба. Трендафилът олицетворява красотата на живота, свързан е с високи нравствени ценности и с осъществяване на позитивната същност на човека. Като символичен израз на този живот се явява слънчевата пролетна картина с розоберачките, наситена с жизнерадост и трудово опиянение, с чистосърдечни и светли чувства. Върбата с нейното дълготрайно съществуване внушава представата за сивото и безплодно човешко съществуване, назовано от писателя с метафората дрямка .

Неизбежна е асоциацията на тази метафора с дрямката на Нено под крушовото дърво, която се превръща в символичен образ на цялото му съществуване, а и не само на неговото, но и на всички сатирично изобразени герои в повестта. Писателят представя грозотата на такова едно човешко съществуване - дрямка - в образа на човека-нищо. Нищото -това е празнота, пустота, застой, липса на съдържание, отрицание на живота, който по начало е развитие и съзидание.

Повествователят сам използва това наименование, давайки го като прозвище на Не-новия слуга Иван, наречен от него Нищото. Този второстепенен герой в повестта се превръща в олицетворение на безличието, приспособенчеството, безропотното понасяне на унижаващото го отношение на господарите, липсата на човешко достойнство. Той оставя да го тъпчат, да го ругаят, търпи безгласно своеволията и несправедливите обвинения на разглезения им син, ругатните на господаря си. За него авторът казва, че е от онези нередки същества (...), които умеят да мълчат, да се въртят на пета, да се занимават с нищо и да ядат останките от чорбаджийския обяд. По цял ден слугата не върши нищо смислено-само послушно изпълнява празните нареждания и несъстоятелни заповеди на господаря си -да следи дали се е изстудила ракията, да каже на работниците да работят по-сърчено, да