Повестта Маминото детенце от Любен Каравелов е замислена като поучително произведение, посветено на възпитанието и обучението на младия човек. Тя обаче засяга широк кръг проблеми от тогавашната българска действителност и се превръща в социално-битова повест, порицаваща паразитния живот на една част от българското чорбаджийство преди Освобождението. Съдбата на един от главните герои - Николчо, обединява и двете теми и разкрива причините за неговото морално падение и кратък жизнен път.

Николчо израства в охолно живеещото чорбаджийско семейство на Нено и Неновица и се формира като човек и личност изцяло под тяхно влияние от най-ранна възраст, когато още не е отговорен за себе си. Той е наистина жертва на обстоятелствата, защото безделничещите му и духовно ограничени родители задоволяват всичките му прищевки, внушават му чувство за безнаказаност и го правят неспособен да отличи доброто от злото, позволеното от непозволеното. Приучват го отрано към мързел, високомерие, лъжа, пиянство, незачитане на околните и преклонение пред парите, покварявайки го не само със съветите и пагубните за възпитанието му постъпки, но и със собствения си начин на живот. В резултат на това Николчо става лентяй, пияница и крадец, човек без съвест и без чест, което предопределя всеобщото порицание на неговото поведение и безславния му край.

Човек не избира своите родители и героят на повестта има нещастието от ранно детство да получи от тях най-неблагоприятните за бъдещото си развитие уроци. И всеки миг му се насажда самочувствието, че е чорбаджийски син, че не е като другите и че може да има всичко, каквото пожелае. Чорбаджи Нено строго поръчва на слугата Иван да не оставя нито за минута Николчо сам, заменяйки естествената му детска среда с постоянно угодничещия слуга. Бащата пръв си служи с лъжа, за да го извика при себе си - обещава чрез Иван, че ще даде ново гроше и че е хванал пиле - защото не разчита нито на родителския си авторитет, нито на естествената детска обич към него. Николчо свиква да мисли, че за всичко трябва да му се плаща и водещо начало в неговото поведение става не дългът, не обичта, а единствено интересът!

Николчо бързо разкрива лъжата и невъздържано обижда и малтретира Иван Нищото, което не е нещо необичайно за семейната му среда, и той дори цитира баща си: В твоята глава, казва татко, мътят яребици... Чорбаджийският син гледа на слугата като на животно - то може да бъде ругано, яхано, бито, но е длъжно да остане безсловесно. След подобно отношение към слугите Николчо свиква въобще да не зачита другите, включително и собствените си родители по-късно, да не се съобразява с техните вече закъснели напътствия и с общите семейни интереси. Едва единадесетгодишен, Николчо вече лъже. Нено м Неновица обаче нямат никакво намерение да го изобличават и наказват, макар да виждат очевидната лъжа. Николчо се убеждава, че лъжата е ефикасно средство да се излиза от затрудненото положение и оттук нататък с лекота си служи с нея.

За зла участ на Николчо привилегированото му положение, което духовно го осакатява в собственото му семейство, продължава и в училище. Криворазбраната родителска обич на Нено и Неновица, които изискват от даскал Славе да не го бие и даже да не му се кара, допълват образованието на Николчо. За четири години той научава само две молитви, макар по природа да е будно и бързо реагиращо дете. Мързелът, под