Любен Каравелов

1. Биография:

Роден през 1834г. в Копривщица, в заможно семейство. Бащата Стойчо Каравелов е бегликчия. Каравелов започва образованието си в местното килийно училище, но през 1850г. замонава за Пловдив, където завършва прочутата Гръцка гимназия. Следващите 3 години помага на баща си, като събира впечатления за живота на българите от различни краища. През 1857г. заминава за Русия, за да учи във военното училище, но тъй като не го приемат се записва в историко филологическия факултет на Московския университет.

През 1860г. отпечатва първата си литературна творба разказа Войвода. През 1868г. издава цяла книга с произведения на руски език, сред които е повстта Българи от старо време, Неда и Турски паша. В Москва Каравелов издава прочутия си сборник Паметници на народния бит на българина, което е първата българска етнографска творба.

През 1868г. приключва обучението си в Москва и пристига в Белград, където създава 3 социални повести: Наказал ги бог, Крива ли е съдбата и Записки из мъртвия дом. Заради тези повести е издирван от полицията и заминава за Нови Сат, където е заловен и задържан за 8 месеца. След освобождаването си 1869г. заминава за Букурещ (на 7 ноември) и издава вестник Свобода , който се превръща в орган на носъздадения БРЦК. Самият Каравелов става председател на този комитет. Две години по късно вестникът е закрит от румънското правителство, но Каравелов веднага започва да издава вестник Независимост, който продължава традициите на предшественика си. През румънския си период Каравелов пише около 180 стихотворения, драмата Хаджи Димитър и повестите: Хаджи Нинчо и Мамино детенце. Прави множество преводи. След гибелта на Левски (1873г.), Каравелов се оттегля от революционна дейност и започва да издава списание Знание.

След Освобождението на България, Каравелов се завръща и се установява в Русе, където прекарва последната година от живота си, прикован на легло (защото е в мнго напреднала фаза на подагра). Умира на 21 януари 1879г. и е погребан в Русе в съседство със Стефан Караджа.

2. Българи от старо време:

• Патриотичното начало творбата е написана през 1867г. в Москва и е публикувана за първи път на руски език. Това, че е писана в изгнание, оставя отпечатък върху чувствата, с които е пропита. Далеч от родината Каравелов живее със спомените за родната Копривщица и под влияние на носталгията идеализира природата, бита и етнографията на родния си край. Плод на тази идеализация е прочутото отстъпление в началото на повестта, което по силата на своите внушения може да се мери само с чувството на хъшовете от втора глава на Немили - недраги;

• Старите българи в центъра на повестта са взаимоотношенията и характерите на двама видни копривщенци хаджи Генчо и дядо Либен. Сюжетът е изграден върху дружбата, сватосването и скарването им.

Авторът първо ни запознава с хаджи Генчо. Неговият образ е изграден със средствата на иронията, която на места преминава в