ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ. БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ"

1. Жизнен път

Както на доста прочути наши възрожденци, точната рождена дата на Любен Каравелов не е известна. За най-вероятна се приема ноември 1834 г. Роден е в семейството на заможен търговец и детството му преминава в родната Копривщица. Следват години в Пловдив, Москва, Белград, Букурещ, където го води амбицията за по-добро образование и желанието за пълноценно участие в обществения живот.

През 1854 г. пристига в Пловдив, за да се учи за търговец по настояване на баща си или за свещеник, според дядо му. Започва обучение в гръцко училище, но не му допада педантизмът в гимназията, както и атмосферата в дома на неговия хазяин кир Яни, поради което се премества в българското училище, ръководено от Найден Геров и Йоаким Груев. Тук се ражда интересът на младежа към българския фолклор и желанието му да стане учен". Допълнително към това го подтикват и преводните руски и западноевропейски книги.

След двегодишен престой в Пловдив Каравелов отива да учи абаджийство в Одрин и Цариград, а към средата на 1857 г. се отправя към Русия. В Москва преминава почти десетилетие от живота му. През 1859 г. се записва като волен слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Не са му чужди идеалите на времето, интересът към новата наука", идеята, че науката ще освободи обществото от окови и тирания, култът към разума и проповядваният реализъм в изкуствата. Младият Каравелов се самообразова с книгите на Чернишевски, Добролюбов, Херцен. Възпламенява го идеята за книжовен труд и заедно с неколцина други българи Райко Жинзифов, Константин Миладинов, В. Попович и др., с оскъдните си средства започват да издават сп. Братски труд" (излизат 4 книжки). Резултат от силния му интерес към българското народно творчество е сборникът с пословици, поговорки, легенди и народни песни под название Памятники народното бьiта болгар".

През пролетта на 1867 г. Л. Каравелов заминава за Сърбия. Там се приобщава към младежкото движение Омладина" (интелигенция) и търси контакти с българите политически емигранти. Омладината води борби с консервативното правителство на Сърбия, заради което е преследвана. Каравелов става деен член на това движение, особено след публикуването на повестта му Крива ли е съдбата?", отпечатана в Нови Сад през 1869 г. Заради свободолюбивите си идеи и популярност сред сръбската младеж той е принуден да напусне Белград. Заминава за Нови Сад, откъдето продължава да поддържа връзки с приятелите си от Белград. След убийството на княз Михаил (Обренович) в края на май 1868 г. започват преследвания на интелигенцията, които засягат и Каравелов. Близо 7 месеца заедно с други омладинци той престоява по затворите, докато на 4 януари 1869 г. е освободен като напълно невинен. Затворническият режим в Петроварадин и Будапеща е отразен върху документалните страници на произведението му Из мъртвия дом".

След освобождението му от затвора става невъзможно да остане в Сърбия и заминава за Букурещ. Там е редактор на в. Отечество" орган на старите" сред тамошната българска емиграция. Пътува много из Румъния, за да опознае живота на българите зад граница, взема участие в учредяването на Българско книжовно дружество (1 октомври 1869 г.) в Браила, което служи за основа на изградената по-късно Българска академия на науките (1911 г.). Конфликтите в емигрантските среди го карат да се дистанцира от Добродетелната дружина и да започне издаването на свой вестник Свобода" (ноември 1869 г.).