Любен Каравелов

Любен Каравелов е роден през м. ноември 1834 г. в град Копривщица в семей-ството на Стойчо Любенов Каравелов и Неделя Доганска. Той започва образованието си в родния град в местното вазаимно училище, където се е учил при двамата първи по култура учители в България по онова време Найден Геров и Йоаким Груев. В Копривщица Любен Каравелов се е изучавал в продължение на 7 години.

През 1850 г. се премества в Пловдив, където по искане на баща си продължава да учи в гръцко училище. По това време градът е известен с гъркоманията, обзела жителите му. Вследствие на това Каравелов е принуден да търпи изключително обидно и презрително от-ношение както към него самия, така и към всичко българско. Тук той остава 2 г., през които непрекъснато се сблъсква с жестокостта на гърците и турците. Именно в Пловдив се заражда неговото чисто родолюбие.

Бъдещият публицист продължава да трупа впечатления от българската действи-телност, когато е абаджийски чирак в Одрин и най-вече като пътува с баща си по джелепски работи из Османската империя. Младият Каравелов наблюдава българските обичаи, записва песни и поговорки. Тогава още силно влияние върху него е оказвал първият български вест-ник в Турция Цариградски вестник.

През м. юни 1857 г. на 23 години той заминава за Русия, за да придобие по-съвър-шено образование. Следва във Филологическия факултет в Москва. Именно тогава се осъще-ствява раждането на журналиста и писателя Каравелов. Започва негово развитие под влия-нието на руската журналистика и особено на революционно-демократичната публицистика.

Първа проява на Каравелов в публицистиката и литературата е сътрудничеството му в Братски труд, списанието на българските студенти в Москва, като един от изтъкна-тите членове на групата, която го издава и редактира. В кн. 3 на списанието от 1860 г. са по-местени три слаби стихотворения на Каравелов Загорец, Желание и Пастир, и статията Славяне в Немско, в която личният му принос е малък. Постепенно младият българин навлиза в средите на московската интелигенция, създава връзки с писатели, публи-цисти и журналисти. Започва да сътрудничи със статии в руския печат. Засега за най-ранна се приема ст. Българская уния във в. Наше время / 4, 1861/. В същия вестник Караве-лов печата още няколко свои работи през 1861 г. ст. Болгарски църковни дела /бр. 5, 7, 10/, рецензията Лубочные картины русского народа в Московском мире / 26/ и две информации за положението в България. Отново през същата година той публикува ст. Библиография на съвременната българска литература в сп. Библиографические запис-ки / 9, 15/. В нея той предоставя интересни данни и характеристики за някои от нашите най-ранни периодични издания като Цариградски вестник, България, Дунавски лебед, Български книжници, Братски труд, а също така и за някои излезнали в края на 50-те и началото на 60-те години български книги. С тази публикация Любен Каравелов се превръща в един от първите наши библиографи.

Други негови статии, заслужаващи да бъдат отбелязани, са Сербия и европейское равновесие /в. Русская реч, 152; европейското равновесие няма да се наруши, ако Сърбия получи пълна свобода/, Турция и славяне / 155; описва се тежкото положение в Турция, поддържа се, че тя няма да оцелее при въстание на южните славяни, изказва се надежда за руска помощ/ и Българская журналистика / 153, 154/. Последната има исто-рико-библиографски характер и прави преглед на развитието на българската просвета и книжнина и по-специално българските периодични издания.

От всичко това можем да отбележим нескрития интерес на Любен Каравелов към журналистиката. Но в Москва Каравелов е имал и други прояви, които до голяма степен са били свързани с публицистичната му дейност. Това са научните му занимания в областта на