ЛИТЕРАТУРНОИНТЕРПРЕТАТИВНОТО СЪЧИНЕНИЕ КАТО АРГУМЕНТАТИВЕН ТЕКСТ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Литературноинтерпретативното съчинение по същество е научен, литературноаналитичен и литературнокритически текст, писмено изложение коментар на художествена литературна творба или творби по определена тема. То като цяло се отъждествява с понятието аргументативен литературнонаучен текст: систематично писмено изложение, комплекс от разсъждения и изводи, илюстрирани с цитати от художествената литературна творба, които доказват състоятелността на формулираната теза въз основа на проблематиката, заложена в заглавието.

С други думи, литературноинтерпретативното съчинение (ЛИС) е умален и опростен работен вариант на литературнокритическата статия, предназначен за практическа образователна работа в средното училище. Неговата идеална цел е да развива у учениците умения за относително самостоятелен коментар на художествено литературно произведение, изложен в последователен смислово свързан текст, подчинен на изискванията на научния стил и орнаментиран, по възможност, с оригинални есеистични елементи. Реалната му цел е чрез неговото създаване учениците да си изградят практически умения за генериране на аргументативен, доказателствен" литературнонаучен текст с известни аналитични изводи въз основа на зададен проблем.

СТРУКТУРА

ЛИС е с регламентирана композиционна форма - то задължително се структурира в уводна част, изложение и заключение.

Уводът, встъплението, обхваща приблизително около 1/10 част от целия обем - на практика това е блок от 4-5 изречения, които са смислово координирани със заглавието на съчинението. Първото изречение има илюстративна функция, то отваря" текста: представя автора, творбата или творчеството; ситуира ги в съответната културна епоха; декларира жанровите особености; изяснява значението в национален или в универсален аспект; дава обща информация за творческото амплоа. Второто и третото изречение изясняват темата на произведението или тематичния цикъл, към който то се отнася; те фиксират най-общо основното съдържание на творбата: какви събития и/или взаимоотношения между героите пресъздава повествователят или лирическият говорител и въз основа на каква идейно-естетическа платформа; какви идеи, обвързани със зададената проблематика, въплъщават събитията и героите, как те са решени - в оптимистичен или в песимистичен план, и т.н. Смисловото конструиране на тези изречения изцяло зависи от поставената задача: те са ориентирани към нея, но все още не я анализират, а само поясняват нейните параметри, изпълняват въвеждаща функция.

С четвъртото изречение от увода стартира същинският аргументативен текст: то е вече субординирано към проблематиката, кодирана в заглавието, то е субективна констатация за това, как зададеният проблем се вмества, живее" в темата, в семантиката и структурата на художествения текст и в неговата знакова система. Чрез него се пояснява дали темата на съчинението е коректно формулирана, или е израз на маниерно интелектуално самосъзерцание, т.е. такава проблематика е съвсем маргинална или съвсем не съществува в творбата, респ. в творчеството на белетриста, поета или драматурга.

Четвъртото изречение, тезата, играе ключова роля - от неговото съдържание зависи ориентацията към целия по-следващ текст: дали той ще се консолидира към заглавието, или