2.Литературна критика

Литературната наука се дели на 3 основни дяла:литературна критика,история на литературата и теория на литературата.

Етимологично погледнато критика буквално означава съдя,оценям,преценям,т.е. тя се отнася оценъчно към своя предмет с умение да се вникне.

Критиката е най-взривоопасният дял.Това се загатва още в античността.Попитали античния критик Зоил запщо е толкова безпощаден към поетите,а той отговорил,че е защото не може да прави това,което те правят.Толстой казва,че критиците са тъпи хора,които съдят за умните,но пък помагат за по-добро разбиране.

Критиката има пред себе си съвременнем литературен процес и го оценява с мерилото на времето.Предметът ,създаден тук и сега,изисква от критиката същността й на оценъчна дейност.Критиката създава литературната памет и това я определя като необходимо зло за писателите и необходимо добро за литературата.

Критиката прави един напречен разрез на литературния живот.

Критиката възниква в античността.Критика във фолклора няма,защото няма автор,няма творба,писмен текст,които да показват неговите авторкски способности.Творбата трябва да има авор,който поема отговорнст за своето писане и благодарение на който творбата може да бъде подложена на обективна разглеждане и преценка за нейното място,роля,функции в духовния живот на обществото.

Платон е един от първите,който формулира нужното на критика,за да бъде такъв.В книга 2 на своите закони той казва :Критикът е компетентен съдия,който трябва да притежава следните 3 неща.Преди всичко той трябва да знае какво именно е изобразено.След това правилно ли е изобразено и на трето място-дали добре е изпълнено изображението в думи,напеви и рими.

В Средновековието не може да има критика.Тя се поражда в Просвещението и по-скоро в Романтизма (18 столетие),защото тогава публиката се разрасттва и демократизира.Творбата е нещо,което има целта самма в себе си.

Същността на критиката е създадена от предмета.Литературният живот се нуждае от критична оценка.Не познанието,а оценката е основната дейност нна критиката.Критикът познава литературата,за да я оцени и да бъде ефективен посредник между автор и читател.Когато посреща творбата,критикът винаги е посреща от 1лице ед.ч. Неговата оценка е винаги субективна и обективна.

Науката за ценностите и оценките се казва аксеология.Способността на дадена вещ да удовлетворява човешките потребности я пвари ценна,затова оценката е резултат от среща на ерчта и потребностите на човека,среща на обективното и субективното.

Чрез критичната оценка критикът намира в единичното на творбата нещо универсално,общозначимо.

Критиката се разполага между разбирането и насладата,мейду обективно и субективноо.Прекрачвайки някоя от тези граници,критиката ще изпадне в едностранност.

Критиката има 5 основни функции:

1.репрезентативна-представянето на творбата като художествено отношение,проблематика,конфликти,герои,особености на художествено изграйдане,съдържание,посока на въздействие на читателя

2.аналитична---без аналитичност оценката е необоснована,оценката намираме в интерпретацията.

3.оценъчно-нормативна-всяка една оценка съдържа в себе си нормативен момент.Оценката може да се смята като трансформация на някаква норма,която го