ЛИТЕРАТУРАТА НА ЗАПАДНА ЕВРОПА

ПРЕЗ ЕПОХАТА НА РОМАНТИЗМА

РОМАНТИЗМЪТ КАТО ХУДОЖЕСТВЕНА ТЕНДЕНЦИЯ

В ЛИТЕРАТУРАТА НА ЗАПАДНА ЕВРОПА

Поява на термина: Епитетът р о м а н т и ч е с к и се въвежда от литературните историци и критици в Англия през 1650 година за охарактеризиране на увлекателните повествования за благродните дела на жертвоготовните рицари през Средновековието. Занимателните нравствено поучителни разкази, в които авторите взаимствали сюжети от популярни келтски ранносредновековни легенди, имали голям успех сред английските читатели през средата на ХV век. Тези творби се оценявали високо и от ерудираните познавачи на литературата, които били привлечени от динамично развиващата се драматична интрига, заложена в тях.

В тези повествования се пресъздавали премеждията и подвизите на легендарни рицари, разкривали се привлекателните нравствени принципи, залегнали във войнския и моралния им кодекс, описвали се любовната им всеотдайност и несравнимите добродетели на дамата на сърцето им, чудодейната намеса в съдбата им на феята Моргана и магьосника Мерлин. Героите в тези занимателни разкази непрекъснато странстват из широкия, изпълнен с опасности и несправедливости, свят, успяват да се справят със загадките заложени им сред омагьосани гори и с неизброимите изненади, на които се натъкват в Страната на чудесата, преминават през непосилно трудни премеждия, но винаги оцеляват било благодарение на геройните си качества и морални добродетели, било благодарение на чудодейната намеса на Бога или някой магьосник, било благодарение на бързо действащи вещерски или дяволски билки и отвари.

Предшественици на литературния романтизъм в Западна Европа: Като духовни бащи на художествената тенденция р о м а н т и з ъ м в литературата на Западна Европа изследвачите и самите романтици неизменно сочат английския ренесансов драматург Уйлям Ш е к с п и р, превърнал театъра в школа за човекознание, и френския философ Жан Жак Р у с о, радикален нравствен и политически реформатор.

Първосъздателят на литературния романтизъм във Франция Рьоне дьо Шатобриан включва Шекспир в кръга на петимата или шестима писатели, развиващи и подхранващи човешката мисъл. В изследването Есе върху английската литература той пищше: Тези гении прародители като че ли дават