Литература на Българското възраждане (XVIII - XIX век)

Паисий Хилендарски

Софроний Врачански

Райко Жинзифов

Добри Чинтулов

Георги С. Раковски

Петко Р. Славейков

Любен Каравелов

Константин Миладинов

Стефан Стамболов

Христо Ботев

Васил Попович

Иван Вазов

Възраждането е своеобразно начало на новата българска история времето на преход от феодализъм към капитализъм, от Средновековието към Новото време. Преходът в българските земи през XVIII и XIX в. протекъл в условията на подготовка и провеждане на националната буржоазна революция. Тя била осъществена под влиянието на различни вътрешни и външни противоречия, намесата на Великите сили и съседите на България, различни дипломатически и военни конфликти в хода на решаване на балканския кръг от проблеми, преплетени в рамките на т.нар. тогава Източен въпрос.

Пръв идеолог на Българското възраждане и народен будител. Според утвърдени схващаня, на хилендарския монах Паисий принадлежи заслугата за духовното възпламеняване на Българското възраждане и полагането на основите на новата българска литература.

Софроний Врачански е вторият крупен представител на Българското възраждане.

След Паисий Хилендарски той застава на чело на движението за пробуждане на българския народ от вековен сън. Неговото място в развитието на Българското възраждане се определя не само от ясната му мисъл и големият му талант, но и от нарастването на силите, които довеждат до голямото и неудържимо разложение на господстващата феодална система в нашите земи през втората половина на 18 и в началото на 19 век. Исторически необходимо е в България да се появят усилия за създаване на нов живот, за създаване на нов мироглед, за създаване на нова култура, за създаване на нова литература. Идейте на Просвещението, които заливат Европа, трябва да намерят и в България свой представител. На Софроний Врачански е отсъдено да начертае новите развойни пътища пред българския народ.Tърсейки мястото на Софроний Врачански в развитието на Българското възраждане и на новия български културен и книжовен живот, трябва преди всичко да изтъкнем, че с делото си той е пряк продължител на Паисий Хилендарски.

Райко Жинзифов, един от най-талантливите ученици и последователи на Димитър Миладинов, е роден на 15 февруари 1839 г. във Велес. Произхожда от гъркоманско семейство на западащ лекар. Първоначално е получил гръцкото кръщелно име Ксенофонт (вече като студент в Русия под въздействието на Раковски Жинзифов приема българското си име Райко, с което го е назовавал учителят му Д. Миладинов). В родния си град Жинзифов е посещавал първоначално гръцко училище, но едновременно с това успява да изучи и български език при учителя Никола Тонджоров. Книжовното и литературното наследство на Жинзифов има както историческо, така и съвременно значение, защото е свързано изцяло със съдбата на българския народ. В поезията му личните мотиви са отзвук на народните болки и стремежи към национално възраждане и единство. Днес определяме Жинзифов като поет на възраждащия се български народ, защото в стихотворенията и поемите му Гусляр в собор", Гулаб", Великден", Сон", Вдовица", Кървава кошуля", Алегория", Здравица" и др. са намерили поетически образ и израз както робската действителност, така и възрожденският устрем на народа към националното обединение и национален прогрес.

Твърде важно политическо значение са имали десетките статии на Жинзифов в руския печат, защото са изиграли съществена роля за изграждането на обществено мнение в Русия за съдбата на поробения братски народ.

В нашата културна история Жинзифов има съществено значение и като преводач. Той пръв превежда на български език Слово о полку Игореве", произведения на Шевченко, Некрасов и др. Значителна част от тези преводи са събрани в книгата Новобългарска сбирка", издадена в Москва през 1863 г.

В полето на книжовния език Жинзифов доразвива теоретически и практически идеята на Н. Рилски за книжовен език с национален характер и предназначение, обединявайки общобългарските говорни особености и богатства с тези от народното творчество и историческата традиция.

Любен Каравелов е известен енциклопедист, поет, писател, журналист, пише библиографски трудове, статии по нумизматика, лексикография, българска литература, култура, политическа история, допринася много за развитието на обществената мисъл в България в своето време. Публикува и под много псевдоними.

Любен Каравелов е по-голям брат на видния български политик Петко Каравелов.По-известни негови произведения са повестите:Мамино детенце и Българи от старо време,както и стихотворението Хубава си,моя горо.Пише още разкази,фейлетони и публицистика.

Константин Миладинов е най-малкият брат на Димитър Миладинов. Човек с широка култура и възможности за литературна работа в Русия, Константин Миладинов тъгува за родния край, за слънцето на юга