ЛИТЕРАТУРА И ЛИТЕРАТУРЕН ЖИВОТ

СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

КУЛТУРНО-ИГТОРИЧЕСКОТО ВРЕМЕ тече по различни начини на циферблата" на националната ни история.

През двадесетте години то е забързано, любопитно, напрегнато, експериментиращо. През тридесетте години времето сякаш се успокоява" и забавя своя ход. В началото на четиридесетте културният живот започва бавно да стихва и попада в поредната мъртва зона" на военното безумие и безвремие.

Като цяло периодът между войните се характеризира с подчертана идейна конфронтация и несигурност в обществения живот. Националната катастрофа след Първата световна война разрушава много илюзии, прокарва нови разделителни бразди в българското общество. Широко разпространение получават идеите за радикално революционно преобразуване на стария" свят. Социалното напрежение кулминира в кървавите сблъсъци през 1923 и 1925 година. През този период са избити редица видни представители на българската интелигенция Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Васил Карагьозов, Георги Шейтанов, Йосиф Хербст. Кратките периоди на стабилизация не отменят драматичния облик на поредните трудни десетилетия за българската държава. Десетилетия, белязани от преврати, атентати, бунтове, от нова война и от все пак неумиращи надежди за ново национално възраждане.

Литературният живот през периода е белязан от противоречиви и разнообразни естетически търсения. Това се отнася преди всичко за времето на двадесетте години с неговите дръзки провокации и художествени експерименти. Страниците на литературните вестници и списания свидетелстват за динамиката на художествената мисъл, за неспокойствието на съвестите. Това е време, в което се утвърждават редица нови талантливи писатели, водят се остри полемики за посоките и целите" на националната литература. И най-важното - основните сюжети на българската литература продължават да търсят и да намират своята реализация в многобройни художествени произведения от различни жанрове. Става дума за съдбата на родовия свят и на националната общност, за осмисляне на нестихващите социални сблъсъци и за порива към универсалните ценности на човешкото. Всеки от тези традиционни сюжети българската литература се стреми да разкаже с нови художествени езици и през призмата на нови светогледни решения. За тях ще говорим в следващите страници.

Обща характеристика на културния и литературния живот

По време на войните българската литература, подобно на цялото общество, изживява трудни моменти, ценностни преориентации. Редица писатели заминават на фронта, други са мобилизирани към военни ведомства и издания.Спират да излизат повечето литературни издания, някои от тях успяват да подновят съществуването си едва след войните - такива са Листопад", Демократически преглед" и др. По фронтовете загиват писателите Димчо Дебелянов, Илия Иванов-Черен, Стамен Панчев, Страшимир Кринчев, Владимир Муса-ков, Владимир Попатанасов-Пепо, Михаил Летов. На фронта край Дойран е ранен Гео Милев. Основни трибуни за публикации стават официозни и патриотично настроени издания, като сп. Отечество", сп. Войнишка библиотека", Военни известия" и др.

Една част от писателите приема патоса на войната, като го отъждествяват с реализацията на националните идеали. Показателни за подема на такъв тип патриотична литература са сборниците на Ив. Вазов - Под гърма на победите", на К. Христов - На нож", Победни песни", Огнен път", стихотворенията на Стамен Панчев, Иван Йончев, Христо Цанков-Дерижан, Христо Борина, Стилиян Чилингиров и др. Редом с отделни талантливи и съкровено преживени творби през този период се създават и елементарни шовинистични текстове, призоваващи единствено към насилие, кръв и мъст. Техен естетически и нравствен контрапункт са фронтовата" лирика на Дебелянов, военните" разкази на Йовков и др.

Войните обаче носят не само поредния крах на националните идеали. Те са основа на изключително ценен социалнопсихологически опит, стават катализатор за търсене на нови пътища за духовно обновяване и национално културно строителство. Динамиката на литературния