Алегория (гр. akkor - друг, и acoqeueim - говоря публично)

При този вид метафора понятие за нравствено качество на човек се изразява чрез предмет, явление или животно. Алегорията може да се създаде само в завършен текст, за разлика от олицетворението, което може да бъде в отделно изречение или в част от текст. В художествената литература алегорията е широко използван творчески похват, който се основава на съпоставимостта между две прояви, едната от които с отвлечен идеен смисъл, а другата - конкретен. Въпреки, че е сходна с други реторични сравнения, алегорията бива по-трайна и обхватна от метафората, а също така разчита на въображението за разлика от аналогията, която се опира на логиката и разсъдливостта. Например в пословици, поговорки, басни чрез образи на животни се представят положителни или отрицателни качества на човека: лъв - смелост, заек - страх, лисица- хитрост, вълк - алчност, змия - коварство, магаре - упорство, мечка - груба сила, мравка - трудолюбие, щурец безгрижие, патка глупост, лебед грациозност.

Алитерация

Вид звукова организация на стиха. Повторения на едни и същи или близки по звучност съгласни звукове:

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята (Хр. Ботев)

Алюзия

Реторична фигура, намек, загатване за историческо събитие, образ от митологията, географско място и др., които се предполага, че са известни на читателя или слушателя. Често има иносказателен смисъл - например пирова победа- победа, извоювана с много жертви, която е равна на поражение.

Амплификация

Увеличаване и разпластяване на образа. Стилистичнана фигура, при която в художественото произведение се употребяват в една фраза натрупани много еднородни елементи на езика (синоними, антитези, анафори, градации) с цел да се засили неговата изразителност. Често се среща в одите.

Амфиболия -

(двусмислица)

Двусмислица, която произтича, или от влагането на различен смисъл в едни и същи думи, или от подреждането на думите в изречението.

Анаколут

Непоследователност. Стилистичен похват или израз, който се отличава със синтактична или логическа непоследователност, несвързаност, несъгласуваност на думите в изречението или е нарушение на правилната конструкция на израза чрез изпускане на думи. Анаколутът може съзнателно да бъде използван от автора.

Анафора

Повторение на части от думи, изрази в началото на стиха, строфата или изречението: ..жив и здрав стигна до село,

жив и здрав, с байрак в ръка...

Антиклимакс (низходяща градация)

Първоначалното значение се степенува низходящо: Коли,беси,бие,псува... (Х.Ботев)

Антиметабола

Думите от първия стих се повтарят в обратен ред във втория. Като подобие на антиметабола може да се оприличи стихотворението на Яворов Две хубави очи.

Антитеза

Съпоставят се противоположни понятия или съждения, с цел чрез изтъкнатия между тях контраст, да се постигне изразителност на речта. Антитезата по правило е синтактична конструкция с паралелно разполагане на частите на изречението и еднакъв словоред. Най-често се използват антоними или смисловото съдържание е противопоставено на антонимна основа: Един само буден, а толкова спящи.

Антономасия

(гр. amtomolfeim наименувам различно)

Троп, при който физически и нравствени качества на предмета на речта се назовават със собственото име на носител на такива качества. * на литературен герой: Хамлет нерешителност; Плюшкин скъперничество; Тартюф лицемерие; Отело ревност; Квазимодо външна уродливост и грозота, но пък душевна красота; Ти си същински донжуан.

* историческо лице: Рокфелер богатство; * на митологичен образ: Зевс власт, Херкулес сила.

Апликация

Прибавяне, съединяване. Стилистичен похват, при който авторът въвежда в художествения текст крилати фрази, пословици, чужди мисли като цитати или перифразирани.

Апофтегма

От гръцки стегнато изказване - мъдро изречение, афоризъм.

Асонанс

Повторение на гласни звукове в стих, главно ударени, което създава усещане за вътрешна рима в рамките на стихотворението: Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен, гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен.

Гротеска

Това е парадоксално и деформирано изображение, резултат от съчетание на елементи от карикатурата, фантастиката и сатирата. Гротесково е представено поведението на Бай Ганьо в банята, както и описанието на Нено Чорбаджи: от тия две разновидни любеници произхождало едно неразделно мазно тяло, което се наричало Нено Чорбаджи.

Евфемизъм

Буквално означава говоря вежливо и е разновидност на перифразата, в която се заменят едни думи с други, с цел да се смекчи неприятното въздействие върху слушателя: Той ни напусна, отиде си. (умря); Уволниха го (напусна).

Елипса

Изпускане на думи в текста, които се подразбират по логически път.

Завод. Над него облаци от дим.

Народът-прост,

Животът-тежък, скучен.

Живот без маска и без грим-

озъбено, свирепо куче.

В откъса липсват глаголи.

Епитет (гр. p_hetom буквално означава прозвище)

Епитетът е троп, чрез който се назовават съществени признаци на предмет или действие, с цел да се даде емоционална оценка, да се характеризира образно обекта на речта. Епитетът е определение, което изпълнява художествена функция. Примери: величествена планина, уханна роза, печални очи.

Особено внимание теоретиците отделят на епитета с преносно значение (Пушкин: моите сурови дни) и епитета с противоположно значение, т.н. оксиморон (Некрасов: беден разкош). Постоянните епитети са характерни за фолклорните текстове. В тях например очите почти винаги са черни-черешови, снагата е тънка-висока, гората е зелена, пушката е бойлия, стадото е вакло, слънцето е ясно и т.н.

Епифора

Повторение в края на стиха, строфата, изречението.

Етимологична фигура

Повторение на думи с еднакви корени: жълти жълтици, ден денувам.

Инверсия

Буквално значи обръщане на словореда. Тази фигура е широко разпространена в българския фолклор и в личното творчество, особено в поезията: Соломон, тоя тиран развратен (Христо Ботев); И когато потъмнеят висините ведросини (Христо Ясенов); Майко-юнашка, либе-хубаво(Х.Ботев); Език свещен на моите деди. (И.Вазов).

Ирония (гр . eqyme_a - което означава привидно невежество)

При този троп към началното значение на думата, словосъчетанието или изречението се влага противоположно символ, с цел да се даде отрицателна оценка. Предметът на речта се изобразява привидно положително, а всъщност се има предвид негов недостатък. Пресечната точка между привидно положителната оценка и действителната отрицателна е същността на иронията като троп. Вложеният противоположен смисъл се възприема и осъзнава като практическо значение. Ироничното значение не е вътрешно присъщо на езиковите единици, а се реализира в контекста на дума, изречение или текст.

Климакс (възходяща градация)

При тази фигура началното значение се степенува възходящо. Градирането на значението се постига чрез възходящи по значение синонимни изрази, чрез уточняване на признака с допълнителни думи. Вьв всеки следващ израз значението се разраства, емоционалният тон на изказ също се градира: Стъпчи го, прегази го, убий го! (Й.Йовков)

Контраст

Контрастът е много близък до антитезата, но е противопоставяне на разгърнати цялости - картини, образи, описания на душевни състояния и др.

Литота

Противоположен по смисъл на хиперболата е тропът литота. Ако при хиперболата има прекаляване и пресилване на някои качества на предмета, при литотата, обратно, тези качества се показват в по-слаба степен и по този начин се стига до подценяване, омаловажаване на предмета или лицето, за което се говори:

Имам си мъжленце, нося си го в кошничка (народна песен)

С течение на годините Давид продължаваше все по-упорито да превръща не малките си добродетели в средни недостатъци

Да го духнеш, ке падне; Животът му виси на косъм.

Мейозис

Чрез този троп предмет или предназначението му преднамерено се намалява: Искам да кажа с една-две думи.; Изчакай ме една минута.

Метабола

Фигура, при която дума или израз се повтарят след няколко думи, с цел да се подчертае значението им: Пролет моя, моя бяла пролет... (Н.Вапцаров)

Метафора

(гр. letavoq

пренасям, пренос)

Троп, при който се пренасят признаци от един предмет на друг, което значи, че в метафората или метафоричния израз се съдържа скрито сравнение. Това става въз основа на някакво сходство между обектите. Например:
- сходство между два предмета: Не жена, а звезда стоеше в тъмната му кръчма (Елин Пелин);
- сходство между два признака: Сребърни облачета ... се рееха тихо по синьото небе (Ив. Вазов);
- сходство между действия: Лазаринка спусна кърпа ниско над очи и лицето й пламна от срам (Елин Пелин).

Също така в Ботьовия стих там, де скръб дълбока владее изразът скръб дълбока или в прав словоред дълбока скръб съдържа сравнение на големината на скръбта с дълбочината на водата. Когато Вапцаров казва Но да умреш, когато се отърсва земята от отровната си плесен, той сравнява земята с някакво живо същество, а вековните неправди и заблуди с отровна плесен. Метафоричните тропи правят стила образен и емоционален.

Метонимия

(гр. lety - след и mul_a - име)

При метонимия названието на един обект се пренася върху друг обект въз основа на някаква постоянна връзка между тях.
Метонимиите биват например по:
- общност на мястото: Върхът отговори с други вик: Ура! вместо опълченците, които са на върха.
- общност на действието: Трионът, теслата, длетото, брадвата не си почиваха по цели дни вместо майсторите с трион, тесла, длето, брадва.
- принадлежност на обекта: Повзри се в живота, и ето ти Ботев, и ето ти цяла поема вместо идеите, творчеството на Ботев.
- съотношение между материал и продукт: желязото срещат с железни си гърди вместо железните оръжия.
- съотношение съд и съдържание: Тя ставаше скъперница и броеше чашките на стареца вместо количеството вино в чашките.

Олицетворение

*одухотворяване
*персонификация

Вид метафора, която се характеризира с прехвърляне на качества от одушевени (признаци на човека - живо същество) към неодушевени предмети или отвлечени понятия (истина, лъжа, добро, зло и др.); това е един от най-старите похвати в поезията, произлизащ от антропоморфното наивно обяснение на природата. Според това кои признаци на човека (качества, действия), как и на кои предмети се приписват, олицетворенията се разграничават в групи:
1. На предмет се приписва отделен човешки признак:

През прозореца гледат меките. (Д. Габе)
Зимата пее своята зла песен. (Х.Ботев)

2. Предметът се уподобява на човек:
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш. (Хр. Ботев)
3. Отвлечено понятие се уподобява на човек:
- частично: По този въпрос истината ще проговори рано или късно.
- напълно (използва се главна буква): Веднъж Лъжата казала на Истината...

Оксиморон

Оксиморонът съчетава взаимноизключващи се неща. Обектът на речта се характеризира с противоречащ на неговата същност признак. По този начин едното понятие изключва другото. Така получената смислова цялост допринася за изразителността на речта: жив труп, умен глупак, говорещо мълчание, плаче, смеейки се, близката далечина, Много малко хора присъстваха., Ужасно те обичам.

Парадокс

Много често се гради на базата на оксиморона. Представлява разгърнато твърдение, което противоречи на пръв поглед на здравия разум. Обикновено е поднесен под формата на сентенция или афоризъм Вода гази - жаден ходи или Не сме богати, за да купуваме евтини стоки.

Паралелизъм

Паралелизмът е стилистична фигура, чрез която се съпоставят образи (образен), епизоди (сюжетен) или синтактични конструкции (синтактичен). Когато двата елемента са и противопоставени, се получава контраст.

-синтактичен - Например двойката Яворови стихове с враг врагувам - мяра според мяра,/ с благ благувам - вяра зарад вяра изгражда пълен синтактичен паралелизъм. Синтактичен е и следният паралелизъм: Патроните липсват, но волите траят.

Щикът се пречупва гърдите остаят. (И.Вазов)

При тях поредни изречения имат еднаква синтактична конструкция.

-образен природна картина и човешко състояние се противопоставят

-сюжетен -

Перифраза

Когато вместо едно наименование на предмет даваме друго по-разширено и с други думи, без да изменяме значението, говорим за перифраза. Така вместо България можем да кажем нашата родина. Чрез перифразата, както и чрез другите тропи, се изразява отношение към предмета, чието наименование се перифразира.

Плеоназъм

(гр. pkeomasl|r излишък)

Плеоназъм е стилистична фигура в литературата, която се харак- теризира с използването на много думи или части от думи за описване на даден герой, предмет, явление или идея. Характерно за плеоназма е използването на множество епитети.

1.Повторение на сродни думи с различна граматична употреба или синоними.

2. Словно излишество: хайдутин, майко, бунтовник.

3. ...кат лъвове тичат по страшний редут, не срещат ни жега, ни жажда, ни труд. (И.Вазов)

Прозодия

Съвкупност от езикови елементи, които изграждат ритмико-мелодичната страна на стиха - интонация, дължина, краткост.

Реторичен въпрос

Реторичен въпрос се задава не за да се получи отговор, а за да съсредоточи вниманието на възприемащия върху определен проблем: - Защо в таквоз усилно време криеш себе си, господи? Защо? (Й. Йовков).

Сарказъм

Сарказмът е язвителна, жестока насмешка. Характерен е за сатирата: И наистина, погледнете със слепите си очи на главите на нашите мудрословеснейши патки и вие тутакси ще да видите, че по тях отдавна вече са захванали да растат различни литературни зеленчуци, сякакви политически бурени и всевъзможни научни билки... (Х.Ботев)

Символ

Многозначен образ с преносно значение и с богато емоционално съдържание.

Синекдоха (гр. sumejdow^)

Синекдохата е с характеристики, много близки до тези на метонимията. При нея:

* видовото название представя родовото хляб вместо храна
*член на класа представя целия клас Полякът люби и пролива кръвта си за всичко, що е полскоБългаринът, напротив, каквато омраза храни против турчина, такава и към чорбаджията и духовенството (Христо Ботев)
*частта представя цялото при теб дойдох, о, бащино огнище (И.Вазов) - вместо бащин дом
*названието на част от цялото служи за означаване на цялото и обратно родна стряха.

Спирално повторение

Краят на последния стих се повтаря в началото на следващия: Заплакала е гората-

гората и планината...;

...че станах ази хайдутин,

хайдутин, майко, бунтовник...

Сравнение

При сравнението значението на думата се разкрива чрез съпоставяне с друга по някакъв общ признак.

По-бърза от птица е младостта (А.С.Пушкин)

...идат като тигри, бягат като овци... (И.Вазов)

Хипербола

(гр. peqbok^ преувеличение)

При този метафоричен троп нещата не се показват в техния естествен вид; преднамерено се преувеличава, количествено и качествено, с цел да се усили изразителността; ако са големи, пресилено се представят като още по-големи; ако са малки, пресилено се представят още по-малки. С това се постига по-силно въздействие върху читателя или слушателя.

За легендарния юнак Крали Марко, който според народните предания се е отличавал с необикновена сила и голям ръст, Вазов казва, че бил дивен исполин с един крак на Хемус, с другий на Пирин.

Когато, обратно, за слабичък човек казваме, че е комар, ние също си служим с хипербола, за която има специална дума литота.

Хипербола или пресилване може да има и при изтъкване на недостатъци. Така например цялата народна хумористична песен Невеста хвали мъжа си е построена върху метафоричния троп хипербола:

...Невеста момче хвалеше:

Имам си момче работно

на ден си бразда ореше,

в неделята лехичка,

в месеца погонче,

а в годината нивичка.

Там, дека момче ореше,

пуста го дремка нападна,

закачи рало сред нива, -

пустото рало крушево,

дор да се момче пробуди,

пустото рало никнало,

дало си круши здреяни...