Петя Дубарова

Листата-сънища!

До сънените тротоари лежат потоци от листа - жълти, бели, черни,

премръзнали от тишина. Докосва ги и вятър, с есен есента и те се свиват

като болни женски длани. Една студена струя въздух ги пръска из

премръзналата улица. Те се търкат о асфалта, блъскат се едно о друго и

накрая млъкват като мъртви птици.

Цяла нощ кресливи ветрове ги мятат в грубите си длани, зариват ги в

мокри гробове и давят ги в студени локви. Звездите пък през бели очила

го гледат и сълзите си не скриват.

Те шарят ги с точки и петна, а после си играят с тях на карти и

ветрените - своите въздушия, рисуват върху жълтата им плът. Земята

тръпне ужасена, когато пак се съберат и стенат - бездомни, слепи и

ранени. Така минават много дни. Умират жълтите листа - красиви като

лятото червено, и в прах превръщат се - студен и лепкав.

Как силно те приличат на нощите ми есенни, на сънищата страшни, горчиви

и солени - премятани и блъскани от разум полусънен и до сутринта умиращи.