ЛИРИКАТА НА ИВАН ВАЗОВ

Стиховете на Иван Вазов трудно е да си спомним кога за пръв път сме ги чули: те съпътстват целия ни съзнателен живот. Пели сме ги преди още да знаем името на техния автор, чели сме ги с едва сричащи устни в читанките, свикнали сме да ги слушаме в тържествени за народа ни часове. Те звучат в нашата любов към красотата на родната земя и родния език, в нашето преклонение пред българския народ и българската история, в нашата висока представа за ролята на поета и поезията. Врязани в съзнанието на целия ни народ, те живеят с неговото безсмъртие.

Те жив са отклик на духа народен,

а той не мре, и дор сърца туптят

от скръб и радост в наший край свободен,

и моите песни все ще се четат

беше написал някога самият поет.

Това е поет в най-хубавия, най-възвишения смисъл на тази дума. Поет на големите мисли и чувства, поет пълномощник на своя народ. Изпълнен с преклонение пред високата мисия на поезията, той вижда в нея не песен на чучулига, която пее сама за себе си, а камбанен звън вестител на народната скръб или радост. Той е слял духовния си живот с битието на народа, народната съдба е станала негова поетична участ. Поезията му това е половинвековната история на нашето отечество, превърнала се в лична биография на поета. Още първото стихотворение в първата му стихосбирка е ярък манифест на това разбиране за голямото обществено предназначение на поезията. Озаглавено Новонагласената гусла", то е истинска програма на неговата бъдеща творческа дейност. Същевременно това е една равносметка, един преглед и преценка на изминатия дотук път: от първия творчески трепет в душата на юношата до часа на неговото съзряване като човек и поет. Подет от вълните на революционния кипеж в навечерието на Априлското въстание и вдъхновен от излязлата по това време стихосбирка на Христо Ботев, поетът обръща поглед назад и с горчиво съжаление констатира, че зад себе си има само една безгрижна, егоистична младост, затворила поезията му в тесните рамки на чисто интимните радости. На фона на робското тегло досегашните му стихове изглеждат така ненужни и жалки, че той завършва своя развълнуван размисъл с непосредствено избликнало в стила на народната песен проклятие:

Да онемеят струни несвесни ...

Да опустеят песни лъжливи!

Искрено и честно, с рязката поривност на младостта, той отрича без уговорки цялото си досегашно творчество и чрез поетичния образ на нагласената с нови струни гусла очертава новите си идейно-творчески позиции. Оформени под прякото въздействие на бурната обществена действителност, те имат за основа благотворното влияние на първите литературни учители на Вазов народната песен и възрожденските писатели, от една страна, великата руска литература, от друга. Това са позициите на поет демократ, поет реалист, поет гражданин. От тоя момент нататък поезията му ще живее с големия живот на народа, ще страда с неговото страдание, ще се бори под неговите знамена.

Вече въставам върху тирана!" пламенно се кълне младият автор и макар стихът му да е още неукрепнал и малко наивен, неговата искреност заразява и вълнува.