ЛИРИКА НА ДАЛЧЕВ

Поезията на Атанас Далчев се определя като постсимволистична, като в неговото творчество се появява ново средство за емоционален израз предметизмът. Появяват се предмети-пазители на спомени, представители на непреходното. Магическото в предметите възкресява един цял свят свят на спомени и забравено минало. Най-повтаряният предмет в поезията на Далчев е преградата - прозорецът, стената, вратата, а лирическото чувство почти винаги е насочено към преодоляване на тази преграда, макар лирическият Аз да предусеща празнотата зад тази преграда. Те помагат на човека да види света от друга гледна точка, да го съзре така, както личността иска.

Понятието прозорец има смислова функция на граница между реалността и илюзията. Той отделя човека от останалите, но същевременно лирическият герой жадува прозореца към другите. При Атанас Далчев прозорецът може да се възприеме и като обект, през който се надниква в човешката душа, в най-съкровените блянове и мечти на човешкото съзнание. Той е вход към поетичния свят на Далчев. Поглеждайки през зимното стъкло, читателят надниква в една абстракция - тази на Далчевия лирически свят.

Прозорецът е осмислен като място на преображение и пречупване на видимото през призмата на човешкия мироглед.Той дава възможност да се вгледаш в някакво друго време, в друго измерение на човешката способност за прозиране, отдалечено от баналното битие. В Далчевия демоничен свят Азът е самотен и отчужден единствената връзка със света и хората се осъществява чрез предметите. В Стаята стълкото, прозорецът и огледалото са централни обекти в застиналото и изпълнено с миризма на вехто затворено пространство. Всички те водят до асоциации с преграда, отражение, но и с виждане и връзка с минали, бъдещи и нереални светове то сякаш е един прозорец,/ отворен в друг предишен свят. В едноименното стихотворение на Далчев прозорецът придава мистичност. Приказното е внушено не чрез заскреженото му стъкло, а произлиза от индивидуалния поглед през него. Човек съзерцава света и осъзнава самотата си, когато наблюдава живота, без да е пряк участник в него. Алиенацията на личността е основен мотив в творчеството на поета, противопоставящ се на естетизирания образ на тълпата в символистичната поетика.

Стихотворението Повест започва именно с ключовия за авторовия веществен свят предмет прозореца. Прозорците са затворени и черни, единственият вход и изход към паралелното и метафизичното е изгубил функционалната си значимост. Когато връзката с илюзорния свят е прекъсната, времето губи смисъл: