Лирическият увод в одата ,,Опълченците на Шипка"

Одата ,,Опълченците на Шипка",която Вазов включва в поетичния си цикъл,,Епопея на забравените" е възторжена прослава на защитниците на Шипченския проход,поетичен паметник на техния порив за свобода.Безспорно въздействието на творбата не може да бъде обяснено без внимателното вглеждане в лирическото встъпление-1вата от трите смислови части,които изгражда одата.

Вазов внушава идеята,че в многовековната ни история може да има срамни и позорни страници,но на тях той противопоставя подвига на опълченците.Поетът възхвалява тези безименни герои,доказали,че българинът може сам да твори съдбата си.Той е достоен за уважение,защото въпреки вековното безправие и мъките запазва своята идентичност,съхранява мечтите си да бъде свободен.

За какъв срам и клевета говори Вазов как приема поетът това ,какво чувство откривате в непрекъснатото повторение,,нека",какви са доводите на хулителите,какви чувства владеят поета вникнете в тях,даже в тези,които не е изказал.

Началото на стихотворението е едно развълнувано обръщение към собствения си народ,към неговите врагове-външни и вътрешни,към цялата световна общественост.Уводът е изграден върху антитеза.Ключовите понятия,върху които е изграден смисалът както на тезата така и на антитезата са историята и името на българите.С тях именно е означен предметът,който предизвиква полемиката в творбата.В първата част се разкрива клеветничеството на чужденците,че българите са получили свободата си даром,че не са достойни за самостоятелно развитие.За отрицателите на правото на българите да се гордеят,че са достойни за свободата си ,историята на българите е срамна,защото