Лирическата героиня категорично отрича познатите белези на традицията -тя няма спомени за предците си, те са някъде далеч в миналото, непознати и незнайни, и като че ли нямат нищо общо с нейния живот. Героинята не се нуждае от подкрепата на миналото и рода, за да изгради същността си. Лирическата героиня не е съхранила никакви портрети,книги,завети-миналото не се е закрепило в някакви ясни проявления . Светът принадлежи на настоящето, изгражда се и се променя непрекъснато. Тя сякаш е загубила връзката си с миналото и традицията.Дълбоко в душата на героинята съществува истинската, неунищожима и незаменима с нищо кръвна връзка, свързваща с миналото. Душевността на героинята е изтъкана от бунт и грях, от неутолим стремеж към свободата. Бунтът определя житейската й позиция. Тя не желае да приема наготово действителността и да се подчинява на общоприетото, но е готова да наследи онова, което лично е осмислила като ценност. Тя притежава вътрешната свобода да надмогне сковаващо тесните рамки на ежедневието и да полети чрез мечтите си към други духовни измерения.Лирическата героиня е онаследила тази сила на духа, смелостта и вярата в себе си. Тя се възхищава от куража на предците, които в името на любовта и свободата са дръзвали да напуснат спокойствието на дома и рода, да отхвърлят познатото и да приемат неизвестното. Героинята следва уверено избрания житейски път. Тя е победила не традицията, а лицемерното следване на вековното и непроменимото. лирическата героиня търси верния път, а увереността, че ще го открие, е ясно доловима. Тя е силна личност, потомка на силни прадеди.Грешността и коварството правят героинята част от вечното женско начало, сродяват я с миналото, разкриват необходимостта жената постоянно да отвоюва своето място в живота.Лирическата героиня знае, че най-важното е себеоткриването и себе отстояването. Героинята се изживява като частица от вечната земя, прекланя се пред животворната й сила и е благодарна, че може да се нарече нейна щерка вярна.