Прекомпилиране на ядрото (кърнъла)

По принцип не би следвало да ви се налага често да компилирате ново ядро на операционната си система. Случайте, които налагат това са обикновено два - или сте се сдобили с по-нова версия на ядрото и искате да я използвате или трябва да активирате (или деактивирате) някое свойство на текущото ядро. В README файла към всяко ядро са описани опциите на конкретното, модулите му и най-важната актуална информация за него.
Ново ядро се компилира от изходен код (source code). Той обикновено се намира в директорията /usr/src/linux въпреки, че можете да го разположите където искате. Добра идея е да направите копие на текущото ядро в случай, че новото се окаже несполучливо.
!!! ВНИМАНИЕ !!! Трябва внимателно да обмислите и конфигурирате новия кърнъл за да не се окажете след подмяната на старото ядро с неработеща система. Ако сте начинаещ и няма наложителни причини да прекомпилирате ядрото по-добре не го правете на компютър, който е важно да остане работоспособен след вашите действия. От друга страна ако не пробвате - никога няма да се научите ! Затова запазете някъде старото работещо ядро. То обикновено се намира в главната директория и се нарича vmlinuz, но може да бъде и в поддиректория на главната, наречена например /boot (зависи от дистрибуцията ви).
Всъщност процедурата не е никак сложна. Трябва да отидете в директорията с изходния код на ядрото.

cd /usr/src/linux

Сега трябва да конфигурирате бъдещото ядро. Имате три възможности за това - класическият начин е от команден ред с командата

make config

Ако не ви се отговаря на над 60-те въпроса, които ще последват можете да използвате конфигуратора с менюта

make menuconfig

или пък дори графичния X-конфигуратор (разбира се трябва да сте в X при този вариант)

make xconfig

(Само за да подразня Windows-аджиите - да допуснем, че разполагаме с изходния код на Windows - как мислите дали някога ще можете да прекомпилирате ядрото му докато самия той работи и то през графичен интерфейс. Ако се колебаете да ви помогна - верният отговор е никога).
След подаването на една от трите команди трябва да настроите новото ядро. В първият случай ще отговаряте на множество въпроси един по един (естествено очаква се да знаете отговорите) за това какви неща да поддържа ядрото, модулите и настройката им. Можете да отговаряте и с натискане на Enter, ako отговорът по подразбиране ви удовлетворява. (Не знам дали непременно ви трябват познания по английски, но технически такива са ви МНОГО необходими. Не се сърдете, но това не е лъжица за всяка уста!). Ако използвате менюта - нещата са същите (и въпросите не са по-малко), но някак си изглежда по-просто и обичайно. Ако пък обичате да щракате с мишката конфигурирането под X може и да цяло забавление.
Да приемем, че някак си сте конфигурирали новото ядро. Добра идея е да си запишете в някакъв файл конфигурацията, която сте направили, защото ако сте пропуснали някой дребен детайл или след това се сетите за някоя козметична промяна, която ви се прииска да направите ще е по-лесно да заредите този конфигурационен файл и да пипнете само, където трябва - в противен случай трябва да започнете от самото начало с всичко, което честно казано си е много