Тънки клиенти под Linux

Като операционна система, Linux предлага чудесна база за създаването на инсталации от тънки клиенти (thin clients) и сървърите за тях. Тази статия се стреми да покаже по-скоро различните възможности и конфигурации за тънки клиенти под Linux, отколкото самото изпълнение, което точно и обширно е описано в съответните how-tos, FAQs, и т.н.

Идеята

Тънкият клиент е опростен компютър, който черпи голяма част от функциите си от централен сървър. Съществуват различни степени на "тънкост", в зависимост колко функции се изпълняват се локално при клиента и централно на сървъра. Типичният тънък клиент разполага с огрaничена изчислителна мощност (отнася се за процесора и паметта), мрежова карта и обичайните входно-изходни устройства (монитор, клавиатура и мишка). Основната изчислителна мощност и дискове се намират на сървъра, където се изпъняват всички потребителски програми.

Главната идея зад тънките клиенти е да се намалят разходите по компютърната техника и нейната поддръжка. Тънките клиенти са просто устроени, често без никакви механично движещи се части, което рязко намалява ръзможността от повреда. Липсата на дисково пространство също премахва нуждата от локално администриране на файлове. Така почти цялата администрация се извършва на централния сървър. Ако има нужда от надграждане на процесорната можност или на дисковото пространство, това се извършва само при сървъра, защото само там се съхраняват и зареждат програмите и потрбителските файлове.

Предистория

Принципът зад тънките клиенти всъщност е доста стар. Той датира с появата на първите mainframe и миникомпютри, въвели т.нар. "time sharing". Това е позволявало няколко потребителя да работят едновременно на една и съща машина, като всеки е стоял пред собствен текстов терминал с клавиатура. Операционната система Unix, първоначално създадена за микрокомпютъра PDP-7, още от самото си създаване поддържа "time sharing" и едновременно работещи потребители.

С появата на персоналния компютър се появи евтина и ефективна алтернатива на сложните и скъпи mainframe и миникомпютри. "Персоналният" им характер обаче се оказва по-скоро слабост, когато се търси ефективна поддръжка на няколко десетки и повече PC. Това стана особено явно през края 90'те години, когато количеството на употребяваните персонални компютри се увеличи многократно. През 1997 Gartner Group публикува изследване за компании в Съединените Щати, според което пет-годишните разходи за един Windows 3.1 PC възлизат на $44250, $38900 за Windows95 PC и $38400 за WindowsNT PC.

Приблизително по това време IBM, Oracle и Sun представиха идеята за Network Computer, или NC, който беше насочен срещу утвърдената Wintel платформа. Появиха се различни интересни технологии за тънки клиенти, като Citrix WinFrame, Microsoft Windows NT Terminal Server и JavaStation на Sun. Въпреки възникналия дебат NC срещу PC, тънките клиенти постепенно заеха значителна ниша от пазара и днес има десетки компании занимаващи се с изработване на хардуер за клиентите, софтуерни приложения и инсталация и поддръжка.

Ролята на Linux При Тънките Клиенти

През последните няколко години Linux показа, че свободният софтуер може успешно да конкурира комерсиалните софтуерни продукти. Свободният и отворен характер на кода, надежността на ключови сървърни приложения и бързото развитие дадоха възможност на Linux платформата да