Как да стана хакер

Защо е нужен този документ?

К

ато редактор на "Жаргон-файла" (Jargon File), често получавам по електронната си поща въпроси от ентусиазирани мрежови новаци, питащи: "Как да стана хакер-магьосник?". Достатъчно странно е, че не могат да се намерят никакви FAQ или web-документи в мрежата, които да дават отговор на този въпрос. Така, че ето ви моят.

Ако четете копие на този документ off-line, текущата версия на оригинала (на английски език) се намира на адрес http://www.ccil.org/~esr/faqs/hacker-howto.html.

Що е то хакер?

"Жаргон-файл"-а съдържа куп определения на термина "хакер", повечето от които са свързани с техническата компетентност и удоволствието, получавани от решаването на проблеми и преодоляването на прегради. Но ако Вие искате да знаете как да станете хакери, то истински съществени се оказват два аспекта.

Съществува общество, вид култура или споделяна философия, която се състои от опитни програмисти и мрежови чародеи, които водят своята история от времето на първите микрокомпютри с времеделене и от първите експерименти с мрежата ARPAnet. Членовете на това общество слагат началото на термина "хакер". Хакерите направиха Internet. Хакерите направиха операционната система UNIX такава, каквато е сега днес. Хакерите водят Usenet. Благодарение на хакерите съществува World Wide Web. И ако Вие се явявате част от тази култура, ако сте дали своя дял в нея и ако другите членове на това общество знаят кой сте Вие и Ви наричат хакер, то Вие сте хакер.

Хакерският мироглед не се ограничава с културата на програмиста. Има хора приемащи хакерския подход и към други неща като електроника или музика. В действителност можете да ги срещнете и сред висшите кръгове на науката и изкуствата. Софтуерните хакери припознават такива близки по дух хора и също ги наричат хакери, някои дори твърдят, че хакерската природа не зависи от сферата, в която работи хакера. В останалата част на този документ обаче ще се съсредоточим на навиците и похватите на софтуерните хакери, а така също на традицията на културата, породила термина "хакер".

Има и друга група хора, шумно наричащи се хакери, каквито не са. Тези хора (предимно младежи от мъжки пол) пробиват компютърни или телекомуникационни системи. Истинските хакери наричат тези хора "кракери" и не желаят да имат нищо общо с тях. Повечето истинските хакери считат кракерите за лениви, безотговорни и не особено умни. Това, че човек е способен да разчупи система за сигурност не го прави хакер, както и умението Ви да електрифицирате автомобила си не ви прави автомобилен инженер. За нещастие много заблудени журналисти и писатели използват думата "хакер" за определяне на кракери и това действа безкрайно раздразнително на истинските хакери.

Основното различие е в следното: хакерите правят нещата, а кракерите ги развалят.

Ако искате да станете хакер, продължавайте да четете. А ако искате да ставате кракер отивайте да четете news-групата alt.2600 и се пригответе да прекарате от пет до десет години в затвора, когато откриете, че не сте толкова ловки, колкото сте си мислили. Това е всичко, което мога да кажа за кракерите.

Хакерският подход

Хакерите решават проблеми и са съзидатели, те вярват в свободата и доброволната взаимопомощ. За да Ви възприемат като хакер Вие трябва да се държите така, че това да е Вашата собствена позиция. А за да бъде наистина Ваша позиция Вие трябва да вярвате в нея.

Но ако мислите да култивирате у себе си хакерско поведение само за да получите признание в хакерското общество, то Вие пропускате най-важното. Да станете човек, който вярва в подобни неща - това е важно за самия вас, защото ще Ви научи да поддържате стремежа си. Както и, в което и да е изкуство най-ефективния способ да станете майстор е да подражавате на признатите майстори не само интелектуално, но и емоционално.

Така, че ако искате да станете хакери, повтаряйте си следните принципи докато не повярвате в тях:

1. Светът е пълен с пленителни проблеми, които очакват решение.

Да бъдеш хакер е огромно удоволствие, но удоволствие, което изисква огромни усилия. За такива усилия е нужна мотивация. Атлетите-шампиони черпят мотивация от специфичното физическо удоволствие, получавано от довеждането на собственото тяло до съвършенство или от преодоляване на собствените