Gnutella и Freenet: Новите виртуални същества на Мрежата

Целта на проектите Gnutella и Freenet е информацията в Интернет да приеме форма наподобяваща самата мрежа, в която се намира - неуязвима, децентрализирана и свободно достъпна.

Gnutella и Freenet са имената на два сравнително нови проекта, които издигат Интернет технологиите на едно по-високо ниво. С техническите си възможности, те предлагат един мощен инструмент за съхраняване и разпространяване на информация в Интернет - нещо което довежда до остри противоречия с компаниите, които търгуват с интелектуална собственост, и властите, които търсят начини да следят и контролират трафика по мрежата.


Мрежа в мрежата

Интернет се състои от милиони свързани компютри, като най-разпространеният принцип на комуникация е client - server. Програмите на Gnutella и Freenet могат да бъдат разгледани като комбинация от client и server, защото извършват равнопоставен (peer-to-peer) трансфер на данни в двете посоки. За да има съгласуваност, тази комбинация от клиент и сървър ще бъде просто наричана клиент в настоящия материал. Главната идея тук е клиентите да бъдат равноправни и да следват едни прости правила за взаимна комуникация, което да им позволи да изградят една комплексна и солидна мрежа, независима от отделния клиент. По този начин клиентите на GnutellaNet и Freenet сформират две своеобразни мрежи в свръх-мрежата на Интернет.

Gnutella и Freenet се крепят на два сравнително прости протокола, чиито спесификации са свободно достъпни. Тази "отвореност" позволява всеки желаещ да се заеме с разработката на собствени клиенти.

Протоколите са изградени така, че те да бъдат слабо обвързани с операционната система, под която работят. Gnutella има разработени клиенти както за различните варианти на Unix, така и за Windows и Macintosh. Оригиналният Freenet клиент пък е написан на Java, и може да работи на всеки компютър с инсталиран Java Runtime Environment 1.1. Тези качества ускоряват разпространението на мрежите на Gnutella и Freenet, и същевременно ги правят независими от отделни компании, операционни системи и стандарти.

По цели и изпълнение Gnutella и Freenet имат както общи допирни точки, така и някои съществени разлики, които ги отличават един от друг. Чрез този материал ще се опитам да опиша техните основни механизми на действие и съществуващите недостатъци. Проектите обаче се развиват много бързо и се работи усилено по решаването на проблемите. Двата проекта предлагат интересни технически възможности, и аз ще се спра също така накратко на тяхното значение за по-нататъшното развитие на Интернет.


Предистория на проектите

Gnutella стартира преди няколко години като идея на Nullsoft, която е дъщерна компания на Americal Online (AOL). Проектът се развива много добре, но бива спрян в алфа версия след като AOL разбира, че бъдещият продукт може успешно да бъде използван за пиратска дейност. Възможно е това решение да е повлияно и от последвалото обединение на AOL с мултимедийната компания Time Warner. Но дори след прекъсването на проекта идеята продължава да живее. Няколко програмисти успяват да възпроизведат протокола и стартират нов проект за доразработване на софтуера. Твърди се, че никой от създателите на сегашната Gnutella не е ползвал първоначалния код на Nullsoft.

Разработката на Freenet започва с дипломната работа на Ian Clarke като студент по информатика в университета на Единбърг, Шотландия. След завършването си през 1999, Ian работи в софтуерния бизнес, като през свободното си време той и други доброволци работят над проекта. Freenet се намира под лиценза GPL и в момента е все още в ранна версия. Въпреки това досега са били разпространени около 35000 копия на програмата чрез сайта на Freenet.


Хоризонти в GnutellaNet

Със създаването на ARPANET и така до наши дни, информацията остава тясно свързана с отделния сървър, където тя се намира. За да получим търсения файл, било то текст, програма, изображение или пък mp3, на нас ни е нужен точния URL на сървъра. Два от най-разпостранените протоколи, HTTP и FTP, ползват точно