ЛИМФНА СИСТЕМА

Лимфната система се явява като придатък на кръвоносната, тъй като изнася постъпилата от капилярите в тъканите течност и я пренася обратно във вените. Тя се състои от междуклетъчни цепнатинки, тъканни пространства, лимфни капиляри, по-големи лимфни съдове и от лимфни възли.

Преминалата през стените на кръвоносните капиляри част от плазмата на кръвта влиза в състава на т. нар. тъканна течност. Тя изпълва междуклетъчните цепнатинки и тъканните пространства. С нея проникват хранителни вещества и кислород, бели кръвни клетки и продукти от обмяната. Част от нея навлиза в лимфните капиляри и се движи по лимфната система. Освен пренасянето на лимфата от тъканите във вените лимфната система има и лимфоцитообразуваща, а също и обезвреждаща попадналите в организма чужди частици функция. Тези си функции тя изпълнява посредством включените по пътя на лимфните съдове лимфни възли. Пак по лимфната система става разпространяването (метастазирането) на раковите клетки в различните органи на човешкото тяло.

Най-малките лимфни съдове са лимфните капиляри. Те започват от междутъканните пространства и образуват гъста капилярна мрежа.

Стената на лимфните капиляри е построена както стената на кръвоносните. При увеличаване на вътретъканното налягане стените на лимфните капиляри се разтягат, вследствие на което по тях се образуват отвори, които облекчават навлизането на тъканната течност в тях.

Лимфните капиляри се сливат и образуват по-големите лимфни съдове, стените на които са по-тънки и нежни от тези на венозните съдове, макар че имат същия строеж. Подобно на вените по протежението на по-големите лимфни съдове се намират клапи, които не допускат връщането на лимфата в обратна посока.

Различават се повърхностни и дълбоки лимфни съдове. Първите събират лимфата от кожата и подкожната тъкан, а вторите от мускулите и по-дълбоко разположените органи. От вътрешните органи излизат широки примковидни сплетения от лимфни съдове, които вървят успоредно с кръвоносните съдове.