Лихвеният суап като обект на счетоводството

Мариела Кондова

Резюме:

Лихвения суап е специфичен счетоводен обект, чието счетоводно третиране зависи от това дали се придобива самостоятелно, или като съставна част от взаимоотношение на хеджиране. Самостоятелното му придобиване може да е мотивирано от спекулативен интерес или от желание за защита на дейността от лихвен риск икономическо хеджиране, което не е отговорило на критериите за признаването му от счетоводна гледна точка. В този случай се пораждат въпроси, свързани с периодичната му преоценка по справедлива стойност, с отчитането на положителните и отрицателните разлики от преоценката и на сумата за уреждане при неговото закриване. Придобиването на лихвения суап като хеджиращ инструмент и счетоводното интерпретиране на хеджиращото взаимоотношение са илюстрирани с модела хеджиране на справедлива стойност на пасив с фиксиран лихвен процент.

Ключови думи: счетоводство, лихвен суап, хеджиране, лихвен риск.

JEL: M41.

Суаповите договори като вид финансови инструменти са възникнали относително по-късно от другите деривативи - в началото на осемдесетте години на миналия век, и са израз на стремежа за контрол над лихвения риск в предприятието. В специализираната литература съществуват множество определения за лихвения суап, които разкриват най-характерните особености на този специфичен обект на счетоводството и следва да бъдат разгледани за целите на неговото счетоводно отчитане.

Най-често суаповият договор, без значение на вида му, се представя като дериватив, при който две страни се договарят да направят плащания една на друга на определена дата с цел да фиксират размерите на двете плащания.