Едва ли друго произведение е прославило така своя автор, както романът епопея Под игото. Написан в изгнание, заключил в себе си безпределната любов на Вазов към родината, той донася световна известност на най крупния и най значителен български писател, оставил след себе си дирята на най вдъхновен певец на националноосвободителните борби на своя народ.Огромният талант на Вазов и изключителното му творческо вдъхновение превръщат романа в една реалистична картина на дните около Априлската епопея, в една безсмъртна песен за патриотичния подвиг на народа, за безпримерния героизъм на достойните му синове и дъщери.
В романа Под игото писателят изобразява един отминал, но скорошен за епохата свят - света на българина около Априлското въстание. В този свят живеят, борят се, учат се, променят светогледа и бита си десетки герои -пъстра палитра от образи и съдби, пълнокръвна галерия на времето.Малкото планинско градче Бяла Черква (прототип е любимият на Вазов Сопот) е заселено с трудолюбиви, предприемчиви, любознателни и обичащи родината си люде.Това общество си е все още патриархално-ограничено, вълнуващо се от проблемите на градчето - кой ще се жени, кой какво е казал, но то устремява погледа си и към въстанията по целия полуостров, и към далечната, но очаквана Русия. Водачи в това общество са различни люде - официални и негласни. Сред първите може да се посочат хората, облечени с доверието на поробителската власт - чорбаджи Юрдан, Стефчов и обкръжаващата ги групичка на използвачи и блюдолизци (Рачко Пръдлето), а сред вторите - чорбаджии като Марко, Мичо, доктор Соколов, хора с определено ново мислене и стремеж да видят света такъв, какъвто е, а не пречупен през призмата на робското подчинение и страха.
Първата среща на официалните водачи на поробения народ става в дома на чорбаджи Юрдан. Вазов описва подробно външния му вид - в стила на типичния за века роман: Юрдан Диамандиев, на години човек вече, болнав, намръщен и нервен, беше от ония български чорбаджии, които направиха грозно това име. Неговото богатство растеше, многобройната челяд добруваше, думата му се тачеше, но никой не го обичаше.Tой е обявил открита война на околните, на братята-си по род и съдба, жертва ги в името на собственото си благополучие.Чорбаджи Юрдан е главно действащо лице в две сцени - събирането на неделните гости в дома му и разходката из дома и дюкяна, когато открива доказателствата, че и неговото семейство е вложило всички усилия в подготовката на бунта.Страхът му, че хаирсьзите ще победят, че ще дойдат русите, че ще настъпи край на властта му, го измъчва и затова той търси развитие на собственото си господстване чрез потомството. Затова и избира за.зет Стефчов, комуто такъв страх в душата липсва.Той дори за момент не се усъмнява в стабилността на турското господство, открито шпионира и слугува на властта, демонстративно изразява омразата си към родното, към свободата и носителите йТези герои са доволни от елементарността на битието си и търсят само физическите и битовите удобства, пренебрегвайки възможностите за определено усъвършенстване. Борбата им срещу комитета и революционерите е и лична борба - отс-транявайки ги от житейската сцена (без да подбират средствата), те отстраняват истинските народни водачи - обичани, уважавани, признати.
Сред тези омразни на дребничките български самолюбци водачи са хора като чорбаджи Марко - уважаван заради честността си, Бойчо Огнянов - обичан заради отношението си към околните, Каблешков - почитан заради духа и делата си.Те са избрали като съдба постоянните несгоди, борбата като цел - освобождаването на страната, като средство за това -саможертвата, революцията. И като доброволни жертви на олтара на свободата, те пренебрегват всичко, което притежават - материално, лично. Бойчо Огнянов е син на приятел на чорбаджи Марко. Баща му е богат търговец, явно дал много за изграждането личността на сина си. Той пък поема по друг път - на общонародното дело, на свободата.Материални облаги не блазнят тези герои, а духовните са търсени само като път към върховната цел в живота им. В образа му липсват колоритни черти, истински вълнения, търсене на решения и вътрешни конфликти, обикновените човешки моменти на объркване и неувереност. Той е толкова монолитен и чист, че се изправя като паметник сред живите герои, привлекли любовта или омразата на читателя. Затова пък доктор Соколов е един от обичаните герои в романаПо характер той е близък до Мирончо от Чичовци - същата неудържимост, волномислие, родолюбие, омраза към всякакви потисници - български чорбаджии и турски поробители, същото желание да е свободен - лично, като част от обществото, като син на народа си.
Водачи и народ, просветени и просвещавани, учители и ученици - нещо слива и разделя тези категории хора, нещо ги дели като мислене, като чувствителност, като философия. Но в момента