Личността на поета в стихотворението Българският език

В стихотворението Българският език особено ярко

е изявеноосновното качество на Вазовата личност по

ботевски силно да люби всичко родно и по ботевски силно да мрази отрицателите на най-святата духовна ценност на българиона езика.И още като Ботев той

слива в едно клетвените думи и поетическите дела, за да постигне най-високият смисъл на живота си.Но в последните две строфи на теорбата лирическия герой разкрива най-съществената своя черта.След като е дал поетически ненавист към неговите хулители, Вазов клтвено заявява:

Ох,аз ще взема черният ти срам

и то ще стане мойто вдъхновенье,

и в светли звукове ще те предам

на българското бодро поколенье.

Поетът поема свещен обет пред своето божество

езика, и е готов с цялата си сила на таланта си да защити не-

говата чистота.Права е Милена Цанева,когато пише:Тази поетична клетва не остава само красив поетичен жест.Със своята творческа дейност Вазов изиграва огромна роля за развитието на българския книжовен език като изтънчено оръдие на мисълта и чувството или, ако използваме собствения му поетичен образ от друго стихотворение:

Ту арфа звънлива, ту лъч

На майстор художник в ръцете.

Вазов носи ясното съзнание, че неговият жребий е да изтръгне цялата мощ и красота на българския език и сбожествено вдъхновение да го предаде на бъдещото бодро поколение.Такава е мисията на художника на словото и Вазов я приема като свои свещен дълг.Защото тои знае, че съдбата му е отредила поетически талант, а талантът бпреди всичко отговорност пред цялото Голямото време, пред Вечността.такова високо чувство за отговорност владее мислите и чувствата на поета и затова е толкова убеден, когато заявява клетвено:

Ох, аз ще те обриша от калта

И в твой чистий бляск ще те покажа

И пак на него, на таланта, е съдено да въздаде възмездие на хулителите:

и с удара на твйта красота

аз хулниците твой ще накажа.

Защото няма по-истинско наказаниеза невежите ругатели от това, да видят пслепителния блясък на речта ни.Едва тогава ще онемеят хулните уста, когато осъзнаят,че българският език не може да е причинба за унизителен срам, а само за родолюбива гордост и патриотично самочувствие.Вазов категорично е заявил своята готовност да изпшълни мисията си.Нещо повече той се гордее, че неговото слово ще пренесе през вековете красотата и славата на езика ни.

С цялото си по-сетнешно творчество Вазов доказва верността си към дадената пред поколения клетва.Оттам тръгва и най-дълбокото