Личността на Константин Кирил философ, разкрита в Панонските легенди

Климент Охридски, един от най-близките ученици и съмишленици на двамата солунски братя Кирил и Методий, разказва за живота и делото на Константин философ в своята творба Пространно житие на Кирил.

Житията, създадени от Климент Охридски са познати под името Панонски легенди, защото най-вероятно са създадени в областта Панония. Средновековния автор изгражда своята творба, като се съобразява с канона за писане на пространно житие. Писателят изобразява видимия свят, с неговата красота и хармония, за да помогне на човека, за да открие невидимата, божествена същност на науката и явленията и да познае съвършенството на Бога. Наред с това Климент Охридски изгражда в пространното житие образа на една човешка личност, която е боговдъхновена, една личност, която е идеализирана и канонизирана за светец, защото животът на Кирил философ е подчинен на благородни и хуманни дела.

Пространното житие на Кирил представя най-важните моменти в живота на героя. Те се оказват съдбоносни за него. Пред нас застава една силна личност, която още в младостта си е целеустремена към Бога, дела, с които да служи на благото на хората. Още в началото на творбата героят е наречен блажения наш учител. Определението блажен е една от степените на святост. Така Климент Охридски представя своя герой светец и с цялото по-нататъшно изложение доказва възвишеността и светостта на героя. Климент Охридски дава примери от юношеските години на Константин и така доказва, че той е предопределен за велики дела. Като новороден той суче само от млякото на своята майка и отхвърля дойката. Седемгодишен Кирил сънува сън как избира най-красивата сред всички девици София, което означава премъдрост. Библейските учители непрекъснато съпътстват авторовия текст, защото според канона текстът на Библията трябва да присъства във всяка творба. Така читателят може да осмисли разказаните събития през призмата на библейската митология. Когато Климент Охридски изгражда образа на Кирил философ той използва и принципа за уподобяването. Той непрекъснато сравнява героя с прототипи от Библията, Затова в житието не можем да открием човешката индивидуалност, а апостолската дейност на героя, Често той е уподобен на св. Петър и Павел, както у често се прави аналогия с жертвеността и хуманността на Христос. Климент Охридски подчертава изключителните умствени качества, заложби и богат интелект на Кирил. Той с лекота усвоява риторика и аритметика, астрономия и словесност и всички елински изкуства. Макар и млад, той проявява скромност и мъдрост, умее да владее тялото и чувствата си и мечтае да се посвети на Бога. По-възрастните и знатни гора го уважават и започват да го наричат философ. С малко думи той изразява дълбоки мисли. Владетелят му предлага богатство и почести, но той отказва, защото знанията и мъдростта са неговото богатство. Предлагат му красива и знатна съпруга, както и княжеска титла, но той не ги приема. Назначават го за библиотекар в Св.София., за да го използват за обществени дела. Тези факти Климент Охридски излага с нескрито възхищение, преклонение и страхопочитание към своя учител. Кирил философ е негов идеал. Решението на Кирил да постъпи в манастир е продиктувано от стремежа ми да познае божията премъдрост. Но става ясно, че за да служи на християнската религия 24 годишен трябва да замине при сарацините и да ги убеди в силата на Светата Троица. Героят е сравнен с библейския герой Давид. Константин философ блестящо