Личността на Черноризец Храбър в За буквите

Черноризец Храбър едно име, което често ни кара да си задаваме вълнуващия въпрос Кой е монахът носил името Храбър? В онази далечна епоха на писателска скромност кой ли е дръзнал да се нарече така? Отговорите на тези въпроси и до днес остават забулени в тайнствените воали на своя бурен век. Но едно е ясно! В образа на Черноризец Храбър е въплътен образът на усърдния общественик, историк и борещия се патриот. Той влиза в историята на българската литература и култура само с едно произведение За буквите, но и то е достатъчно, за да разкрие неговата силна воля, родолюбие и чист като кристал патриотизъм. Името му е огледало на неговата личност.

В своята творба авторът събира, с изключително умение, на едно място всички светлинни лъчи от миналото на славянския народ, за да ги разпространи на всички страни, пречупени през призмата на неговия богат и несломим дух. В това произведение авторът си поставя голяма, трудна, но все пак благородна задача да защити славянската писменост от чужди нападки и да докаже, че славянските книги имат право да съществуват наред с гръцките, еврейските и латинските. Това е един отзив на най наболелите проблеми на епохата, в която живее писателят: Бог не е създал най напред нито еврейския, нито елинския език, а сирийския, на който е говорил Адам, и от Адама до потопа, и от потопа, докато Бог раздели езиците при стълпотворението, както пише:"Разделени бяха езиците".

За да обори противниците на славянската писменост, достойният продължител на Кирило Методиевото дело си служи главно с исторически факти, което показва, че той добре познава историята, както славянската, така и гръцката.

Черноризец Храбър пише ясно, убедително и логично, като успява да покаже проникновен и находчив ум в малко думи.

Пред нас се отразява типичният образ на един талантлив и високо образован писател. В него кипи волята на родолюбеца и патриота, за когото честта на Родината стои на първо място. Той служи на благородно и достойно дело свързано с интересите на славянството. Храбър, виждайки несправедливото обвинение на гърците, показва своето остро възмущение и пламенната си натура: А други пък казват, че бог ни е създал буквите. И не знаят, окаяните, какво говорят и мислят, като смятат, че бог е заповядал да се пишат книги на три езика

С доказателства извадени от културните истории на редица народи авторът успява да обори тезата на триезичниците като излага на показ своите отлични полемически умения. Тук той разкрива до голяма степен своята индивидуалност, изразява се като искрен патриот, борец за истината и разпространител на прогресивните идеи. Благодарение на своите лични качества Храбър успява да докаже, че не само на гръцки латински и еврейски може да се твори култура. С будно славянско самосъзнание той заявява, че славянските букви са по свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а гръцките елини езичници.

Всичко това разкрива прекрасния образ на писател с отлично развито чувство за дълг. Със своето произведение той се разкрива пред нас като една прогресивна личност, която показва своите пламенни чувства на славянин, своя открит и прям характер на общественик, за когото каузата на славянската писменост е кръвно дело.

Чрез своето произведение За буквите Черноризец Храбър продължава завещаната от Кирил и Методий борба за защита на славянската писменост. Изграждайки своята творба върху три етапа: без писмен, след покръстването и създаването на славянската