Личността на Ботев в неговата публицистика

За Христо Ботев словото е борба. Борба срещу неправдите, срещу поробителите, и най-вече срещу търпението на народа и в никакъв случай по-маловажна от другата революционната. Именно публицистичното слово дава най-голяма възможност за развиване на идеите и констатациите му, за изтъкване на идеалите, в името на които си заслужава човек да живее и да се бори с всички налични средства и сили. Журналистическите му творби се раждат в резултат от нуждата за изпълване на вестникарските страници с текст, тъй като на времето са липсвали рекламите, които сега се използват за целта. Именно тези разработки изследват времето, в което са създадени, дават израз на чувствата и вижданията на автора за злободневните и актуални въпроси. Чрез своя тираж периодиката постига две съществени от функционално гледище следствия разширяване на аудиторията и нейното обединяване във времето. С появата на периодиката печатното слово престава да бъде само възможност за фиксиране на някакъв текст, който е известен в рамките на устното му битуване, т.е. не само се съхранява паметта за миналото, а се повишава изискването за актуалност, което исторически погледнато е свързано с преходността на създаването.

Христо Ботев е единственият в цялата ни литература и история, който има толкова социални роли в обществото революционер, публицист, поет. Той е българин не само по националност, но и по душа. Без значение дали пише стихове, публикува статии или организира чети, Христо Ботев е преди всичко патриот, който не просто милее за Родината си, а я обича с цялото си съществуване и отдава живота си на идеята за избавление от турското робство. Той завладява читателите, вдъхва им увереност и безпределна обич. И всичко това е постигнато не без помощта на волята му. Той е действена, импулсивна, екстравагантна личност, живееща в обществото и чрез него. Ботев е титан на личната борба срещу всичко робството, начина на мислене на народа. Той не престава да работи върху себе си. Твори в кръчмата, където е сред свои води, с хората отритнати от обществото. Личността му изпъква най-ясно в публицистиката му, защото тя конкретизира очертанията й. Постига лична универсалност като звучене.

Ботевите творби съдържат концептивното единство, липсващо у другите ни възрожденци. В тях той разгръща философията си за човека, за робството, за свободата и за света. Авторът дава ясен изказ на идеите си и на представяните ситуации в писанията си. Не крие своите позиции. Има значително присъствие на публицистичния аз. Творбите Примери от турско правосъдие", Това ви чака", Петрушан", Змей" заговарят за повествователните възможности на неговия талант. Ботев, разгръщайки идеите, които го занимават, не остава в границите на