ЛИЧНОСТТА НА АВТОРА И ГЕРОЯ В ЖИТИЕ И СТРАДАНИЯ НА ГРЕШНИЯ СОФРОНИЙ"

Софроний Врачански (Стойко Владиславов) е сред най-пламенните последователи на Паисий Хилендарски и сред първите преписвани на История славянобългарска".

Роден през 1739 г. в Котел, съдбата му минава през сложни и лъкатушни пътища. Рано загубва родителите си и се сблъсква със сирашката и робската неволя. През 1762 г. по настояване на котленци приема свещенически сан. Следва шестмесечен престой в Света гора на Атон, по време на който се запознава с Паисий и прави първия препис на История славянобългарска", по-късно поставен като свещена книга в котленската църква. Софроний прави и втори препис за лични нужди. На това свое дело гледа много сериозно, което личи от клетвената му приписка: И кой я усвои или открадне, да е аферосан и проклет от господа Саваота и от 12-те апостоли и от 318-те отци и 4 евангелиста, и тучь и железо и камик да се стопи, той ни во веки".

Арменският свещеник Микаел Себастаци, който се запознава с поп Стойко в Света гора, свидетелства, че той е имал високо за времето си образование: Двамата много добре се разбирахме на гръцки и на турски и четири дни спорихме по най-различни религиозни и философски теми. Този свещеник ми учуди с познанията си по история на Византия, на Турция, на Влахи.

След това пътуване до Атон Стойко Владиславов многократно посещава светите български места Арбанаси, Търново, Капиновския манастир, и общува с религиозни деятели. През 1794 г. е избран за врачански владика и приема името Софроний Врачански. При обиколките из своята епархия отново се среща с трагедията и безсилието на поробения български народ, които описва като част от своята автобиография.

Литературните опити на Софроний Врачански през този период са събрани в два сборника Поучения и словосказания" (известен като Първи видински сборник) и Разкази и разсъждения" (Втори видински сборник).

Последното десетилетие от живота на Софроний преминава в Румъния (1803 1813). Тук той е най-значителната фигура сред българската емиграция. Като деец на националноосвободителното движение се свързва с патриотично настроените Иван Замбин и Ат. Нескович, които го подтикват да организира сред емигрантите комитет за подпомагане на руските войски. Като духовен водач на народа изпълнява важна дипломатическа мисия осъществява контакт с видни представители на Русия: княз Багратион, генералите Кутузов и Каменски, и им предлага помощта на българските емигранти.

През това десетилетие са създадени значимите книжовни трудове на Софроний Врачански: Неделник", Изповедание на православната вяра", Гражданско позорище", Житие и страдания на грешния Софроний". С благодарност народът назовава Неделника" Софроние", защото е подействал съживително на убития народен дух. Това е единственият случай в историята на българската литература, когато с името на автор е кръстена книгата му.

Като личност и творец Софроний Врачански е високо нравствен. Проблемът за нравствеността на народа за него е от първостепенна важност, за да бъде запазена българщината в условията на турското робство. В Краткое нравоучение" Софроний посочва кои са според него най-големите човешки добродетели: Перво буди благочестив и боголюбив. Надей ся всякоги на Бога и люби его веем сердцем твоим и от всею душею твою.

По добродетел ходи всякога. Бягай далеко от грешка и от злия работи.