ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

(1866-1912)

Личността и творчеството на П. П. Славейков в някои социокултурни и ценностни контексти

1. Странен, сложен, неразбираем това са определенията, които формират популярната представа в съзнанието на българина за Пенчо Славейков. Тази представа не се е променила съществено през изминалия ХХ век, което навежда на мисълта, че тя улавя, макар и примитивно, някои съществени черти от културния образ на поета. Те носят преди всичко психологически значения такива, каквито самият Славейков като личност е внушавал у околните с поведението и творчеството си. А възприемането на това внушение в българското общество, показва, че появата на подобна личност е забелязана по неизбежна, кодирана в самата култура необходимост.

2.В края на ХХ и началото на ХХ век в България се наблюдават процеси на бурно икономическо и политическо развитие. Възприемането на европейския социокултурен модел поставя литературата и изкуството пред изпитания, свързани с разколебаването на традиционната ценностна система. То засяга бита, нравите, морала, естетическия вкус на масите и елита.

Патриотичната тема от епохата на Възраждането се оказва изчерпана въпреки авторитетните художествени ретроспекции на Вазов. Патетизмът на народния поет, присъстващ и в социалните му творби, звучи наивно-сантиментално и е чужд на проблемите, вълнуващи новото поколение в литературата. Този културен вакуум, привличащ в себе си хаотично идеите и естетиката на западноевропейския декаданс, създава условията за изявата на творческа личност с културата на образования, волята на мисионера и таланта на поета, която да канализира стихийния процес на европеизация. Необходим е нов културен синтез, чрез който българската култура да бъде изведена към нови хоризонти, без да изгуби националната си специфика и колорит. Модернизмът поради универсалната (наднационална) ценностна система на своята индивидуалистична философия и естетика се явява адекватно на социокултурната ситуация в България идейно течение. Негов поддръжник е кръгът Мисъл, обединен около своя вдъхновител и стожер образовалият се в Германия Славейков.

3.Индивидуалистичният антитрадиционализъм, възприет от последователите на Мисъл, преосмисля отношението към изконната народна култура в търсенето на елинистичната хармония и съвършенство на народната песен. Ражда се модерната фолклорна стилизация, в която идиличното бягство в патриархалното минало е заменено от психологизираното вглеждане в човешката същност, чието проявление се оказва самият народен дух. Очевидно е преобръщането на естетическите принципи от обективизма на реалистичното изкуство към субективизма на индивидуалистичното, модерното. Така възрожденския граждански морал в литературата се заменя с персоналистичен, който гарантира развитието на нова художествена традиция.

а/ Естетизмът на индивидуалистите се превръща в идеалистична философия на чистото изкуство, която създава ново отношение към художествения български език и предпоставки за промяна на неговите функции (появява се нов тип комуникация и стилистика). В резултата на този