ЛИЧНОСТТА И ТВОРЧЕСКИЯТ ПЪТ

НА ИВАН БУНИН^*

Иван Алексеевич Бунин е сред първомайсторите на руското

художествено слово, достоен потомък и продължител на

класическата руска литература от ХIХ век. Изворът на неговото

творческо дело избликва от дълбините на руския живот, на руската

душа, език и природа и тъкмо с художествената си дълбочина то

надхвърля времето на своето създаване и огромните пространства

на Русия, за да се превърне в едно от най-скъпите естетически

достояния на човечеството през нашия век.

Иван Бунин е световен писател. Неговите стихове и проза са

известни и обичани в десетки страни, още приживе той получава

сърдечно признание от най-видните си съвременници-творци като

Лев Толстой, Чехов, Блок, Томас Ман, Горки, Ромен Ролан и др.

Творчеството на Бунин е зачитано и с високите знаци на

обществения успех на 39 години той е почетен академик на

Петербургската академия на науките, през 1933 г. е носител на

Нобеловата награда за литература и още множество отличия

бележат неговия път. Но същевременно Бунин е един от ония велики

самотници в литературата, чието дело и чиято житейска съдба ни

карат да откриваме дълбоката връзка между страданието и

творчеството. Той е един от ония, които са успели да превърнат

трагедиите на своята душа и на своя живот в красота, в слово и

образ, в проникновено разкритие на човешката природа.

ЛИЧНОСТ

Бунин е роден на 10 октомври 1870 г. във Воронеж. Израсъл е в

западащото имение на родителите си Бутирки, намиращо се в Елецка

околия на Орловска губерния. Произхождам от старинен дворянски

род пише той в автобиографичните си бележки, дал на Русия

немалко видни дейци както на държавното поприще, така и в

областта на изкуството, където особено са известни двамата поети от

началото на миналия век: Ана Бунина и Василий Жуковски един от

корифеите на руската литература... В старинността на своя

аристократичен род, записан в т.нар. шеста книга на знатното руско

дворянство, Бунин вижда дълбокия си корен в живота на Русия и това

подхранва у него неизменните чувства на лична гордост и родово

достойнство. Но през 70-те години на ХIХ век от богатството и

блясъка на Буниновия род е останал само спомен.

* Встъпителна студия към Иван Алексеевич Бунин, Избрани произведения в

3 тома, ДИ Народна култура, 1983.