12 Личност и личностно поведение в норма и нарушения. Личността като система от устойчиви психични свойства. Личностно отношение и личностно поведение. Мотивираност на личностното отношение и поведение. Дисоциация между цел, мотиви и поведение на личността. Типологии на личността и типологически подход към нарушенията на личностното поведение. Субективен контрол на личностното поведение екстерналност и интерналност на личността. Черти на личността личностови особености и клинично-психически характеристики. Изследване на личността.

Личност и личностно поведение в норма и нарушения

Понятието човешки индивид характеризира човека като представител на биологичен вид, като носител на определени биологични характеристики, генетични дадености, валидни за този вид. Личността е човешкия индивид, носител на определена съвкупност от социални качества, има натрупан социален опит. Личността е носител на съзнание; това е човекът като активен субект на определена социална дейност. Личностите не се раждат, а се оформят, т.к. тя е относително по-късен продукт на обществено-историческото и онтогенетичното развитие на човека.

Личността като система от устойчиви психични свойства. Личността е система от устойчиви психични процеси, състояния, качества, които възникват от една страна при социализацията /под въздействие на средата и възпитанието/, а от друга чрез преобразуването на вродените вътрешни предпоставки на организма, които ръководят дейностите и взаимоотношенията на лицето с околната среда. Социализацията е главен източник на възникване на личността. Без социалните взаимоотношения, изграждащи личността, човекът щеше да е само биологичен индивид, обусловен единствено от конституцията и темперамента си. В процеса на онтогенезата лицето се превръща в личност тогава и дотолкова, доколкото социалните взаимоотношения се отразяват в преживяванията и поведението на лицето. Някои автори смятат, че личността е изначално цялостна и че чрез разлагането й на елементи би се загубило най-същественото това, което създава индивидуалността на лицето. Поставяйки ударение на включването в социалния живот Ериксон описва динамиката на фазите на развитие на личността. Той изхожда от това, че на всеки етап от собственото си развитие човек трябва да отговаря на все по-сложни социални стимули и да решава все по-трудни житейски проблеми.