Лични привилегии и имунитети

За чужденци, които се ползват с консулски имунитет и привилегии, се прилагат общоприетите норми на международното консулско право, както и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна.

Кръгът на личните имунитети на щатните консули е до известна степен по-тесен, отколкото на дипломатическите представители. Като правило с имунитет срещу обиск се ползва само неговата служебна кореспонденция, неговият архив, но не и частната му кореспонденция, която съобразно с двустранните консулски конвенции и с националното законодателство на повечето държави той е длъжен да държи отделно от служебната.

Частната кореспонденция на консула, книгите и документите, отнасящи се до търговията или до професията, с която се занимава, не се изземват от юрисдикцията на държавата на пребиваването. Улесненията, предоставяни на консула, са свързани с неговата служебна дейност, за да не могат местните власти да оказват върху него пряк натиск. Без разрешение на своето правителство консулът не може да се откаже от предоставения му имунитет. Чл. 8 на българския Граждански процесуален кодекс: лицата, ползващи се с екстериториалност, каквито са консулите, както и чуждите държави, са подчинени на районните съдилища: а) когато сами са започнали делото; б) по дела, отнасящи се до техни предприятия в страната; в) по дела за вещни права върху недвижими имоти, които се намират в страната:

Член 34 на Виенската конвенция от 1963 г. потвърждава приетия от по-голямата част от държавите обичай да предоставят свобода за придвижването и пътуванията на служителите на консулските учреждения върху територията на приемащата държава. Изключение представляват зоните, влизането в които се забранява или се регулира поради съображения за национална сигурност.

Консулските привилегии и имунитети включват личната неприкосновеност, закрилата на личността и достойнството на консулското длъжностно лице срещу посегателство от страна на трети лица, както и неприкосновеността на жилището на консула. Недопустимо е консулът да бъде задържан по административен ред. Задържането на консула във връзка с извършването от него на особено тежко престъпление е свързано с лишаването му от консулска екзекватура.

Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. допуска възможност за предварително задържане и арест на консул само на основание на постановление на компетентните съдебни власти в случай на извършване на тежко престъпление. Задържането в затвор или друга форма на ограничаване на личната свобода на консула са допустими само в изпълнение на присъда, влязла в сила (чл. 41, т. 1 и 2; чл. 42). По дела за длъжностни престъпления (например, по дело за подкуп) консулите не подлежат на наказателна юрисдикция на приемащата държава. Това правило се признава от всички държави.

Консулите не подлежат и на гражданската юрисдикция на приемащата държава, когато става дума за отношения, които произтичат от служебни действия. Държавата на пребиваването е длъжна да се въздържа от всякакви оскърбителни или насилствени действия по отношение на консула и да предоставя на консула специална закрила срещу оскърбления, обиди и насилие.

Практиката на редица държави не признава неприкосновеност на личното жилище на консула. Заедно с това в двустранната международна договорна практика, по-специално в консулските конвенции се развива тенденцията пълна неприкосновеност да се предоставя и на личното жилище на консула. Неприкосновеността на личните консулски помещения не дава на консула право да предоставя убежище на лица, които са преследвани от местните власти.

Като притежава определени лични привилегии и имунитети, консулският представител е длъжен да не злоупотребява с тях, строго да спазва всички закони и подзаконови нормативни актове на държавата на пребиваването.

Като правило консулът е длъжен да се явява по покана на съдебните власти като свидетел в производството по съдебни или административни дела. Но практиката на държавите предоставя на консула в този случай т. нар. привилегии на вежливостта. Поканата за явяване в съда се довежда до знанието на консула с особено писмо на съда, без да се посочва в него каквато и да било санкция за неявяването му. Когато не може поради служебни причини или поради болест да дойде в съда, консулът има право да моли за отлагане на явяването му в съда или за снемане на неговите показания в жилището му: консулът може да отказва да дава показанията във връзка със служебната дейност.

Хаванската конвенция от 1928 г. изрично предвижда, че по наказателни дела могат да искат явяването на консулски чиновници в съда като свидетели (чл. 15). Но това искане трябва да бъде формулирано с цялото необходимо уважение към консулското звание и към неговите служебни задължения- консулският чиновник следва да отговори на такова искане със съгласие. По граждански дела консулските чиновници са подчинени на юрисдикцията на съдилищата. Ако обаче консулът е гражданин на изпращащата държава и не се занимава с частна дейност, носеща доход, неговите показания се снемат устно или писмено в жилището или в канцеларията му. Съдебните органи проявяват цялото уважение, на което той има право. В този случай консулът не е длъжен да се яви в съда за даване на свидетелски