Каква е крайната цел на интеграцията?Европа на гражданите или Европа на предприемачите?Основната загриженост на основателите на Общността, чието политическо виждане даде тласък на прогреса, се състоеше в това, да се направи невъзможно разкъсването на Европа в още една братоубийствена война.Първопроходците, които всъщност изградиха Общността, искаха да положат основите на една солидна, ефективна, институционална структора и за това възприеха прагматичния подход, съсредоточавайки вниманието си върху пазара на въглища и желязо, общия пазар, селското стопанство и конкуренцията.Така се роди Европа, която някои нарекоха технократска, защото се управлява от чиновници, икономисти, юристи и прочие.Истината е обаче, че този велик замисъл, никога нямаше да се осъществи без политическата воля на институциите и непрестанната им подкрепа.

По-голяма част от целите, залегнали в договорите, са вече постигнати: европейското пространство е освободено от митническите, данъчните и правните ограничения, които спъваха дейността на отделния индивид и движението на услуги и капитали.

Европеецът обаче не е само потребител или активен учстник в икономическия живот на Европа.Отсега нататък той е и гражданинин на Съюза.

Съюзът е против каквато и да е дискриминция, основаваща се на националността, срещу граждани на държава-членка.Нещо повече, всеки работещ, който сменя местожителството си от една в друга държава-членка, се ползва от социални придобивки, професионално обучение и равно третиране.

Благодарение на непрестанните усилия на Общността, за сближаване на националните законодателства, всяка държава-членка признава днес дипломите на лекарите, адвокатите, медицинските сестри, ветеринарите, фармацефтите, застрахователните агенти и др.

Следователно първото право на европейските граждани е свободата да се придвижват, да работят и да пребивават навсякъде на територията на Съюза.Това право е вписано в Договора от Маастрихт, в раздела, отнасящ се до гражданството на Съюза .

Упряжняването на тези права, които са потвърдени от Европейсия съд, не- съмнено не е достатъчно само по себе си, за да направи от граждани на дадена държава-членка, граждани на Съюза.Процесът на формиране на Европа на гражданите, направи качествен скок напред в Маастрихт, с решението да се даде право на гласуване и на изборност в общинските избори, и в изборите за Европейски парламент на всеки гражданин на Съюза, постоянно пребиваващ в държава-членка, на която той не е гражданин.Амстердамският договор потвърди това право в член 17: Утвърждава се понятието гражданин на Съюза .Гражданин на Европейския съюз, е всяко лице, което е гражданин на държава-членка. Гражданството на Европрйския съюз допълва националното гражданство, без да го заменя.Тези нови права предизвикват известни възражения, свързани с националната идентичност и суверенитет.Аргументацията, че европейското гражданство, е твърде смела и нова, поради което предизвиква въпроси, на които трябва да отговарят политиците.Европа на гражданите, предполага създаването и на политически обединена Европа.