ЛИЦЕВ ЧЕРЕП

Структурата и формата на лицево черепните кости се оформяват в резултат на измененията, настъпили в процеса на еволюцията, споменати вече по-горе. В сравнение с костите на мозъчния череп, като се изключат горно челюстните и долно челюстната кост, те са по-малки и по-нежни (фиг. 74). Съответно на развитието им те се разполагат в три етажа: горен съставен от 13 неподвижно свързани помежду си кости, среден съставен само от долно челюстната кост, свързана подвижно с мозъчния череп, и долен съставен от подезичната кост.

Горно челюстната кост (os maxillare) е чифтна и най-масивна в сравнение с другите (фиг. 75). Тя е доста сложно устроена и участвува в образуването на носната кухина, очниците, преградата между устната и носната кухина.

Освобождаването на челюстите от някои хватателни функции при човека е довело до намаляване на тяхната големина, а появата на членоразделната реч до по-фината им структура.

Горно челюстната кост заема централно място в лицевия череп и заедно със скуловата кост изгражда основата му. Горно челюстната кост е съставена от тяло (co-rpus) и четири израстъкачелен, скулов, зъбен, (алвеоларен) и небцов.

Тялото на костта има неправилна четириъгълна форма. На него се различават четири повърхности: предна (лицева), вътрешна (носова), задна, обърната към слепоочната ямка, и горна, обърната към очницата. Във вътрешността на тялото се разполага голяма въздухоносна пазуха (sinus maxillaris), която се съобщава с носната кухина посредством широк отвор, разположен на носовата повърхност.